You&I

15.

   Аз и Алекс се събудихме от звука на полицейски сирени. Какво става в този толкова "спокоен" квартал. Преди полицията дори не знаеше името на този квартал, а днес идва за втори път. Какво ли се е случило този път?
   Аз и Алекс излязохме на улицата да видим какво става и къде отива полицейската кола. Три полицейски коли бяха спрели пред къщата на Алекс и полицайте нахълтаха в къщата. Един полицай дойде при нас:
П- Добър ден, предполагам, че вие сте съседи на тези хора тук.
А- Всъщност къщата е моя.
П- Хората под наем ли са в нея?
А- Не, те са ми приятели и просто живеят в нея.
З- Какво се е случило?
П- Не мога да ви кажа преди да са претърсили цялата къща и след като вие госпожице сте собственичката на къщата ще трябва да дойдете с нас в участъка, за да дадете показания, както и всеки друг, който е близък с тях.
- С тях ли?- казахме в един глас аз и Алекс.
З- В какво са се забъркали?
П- Не мога да ви...-в този момент един полицай излезе от къщата с някакъв пакет и кимна с глава- Е, сигналът се е оказал верен. Вие трябва да дойдете с нас в полицията, за да дадете показания.
З- Ама какъв сигнал? Никъде няма да ходим докато не ни кажете какво става!
П- Беше подаден сигнал, че вашите приятели продават наркотици и крият стоката си тук.
З- Не, това не може да е вярно!
Полицаят не каза нищо и тръгна към полицейската кола. След това изкараха с белезници Ерик и приятелката на Алекс и ги качиха в полицейската кола.
   Влязохме вътре и разказахме всичко на Джоел.
З- Не мога да повярвам, няма ме един ден и той се захваща с продажба на наркотици!
Дж- Някой им е направил капан. Не може да се познават от три дни и да започнат да въртят бизнес с наркотици...струва ми се толкова нелепо. Според мен е капан.
А- Брат ми!
З- Да бе, брат ти, не мисля, че той е имал време да скрие наркотици в къщата.
А- От него може да се очаква всичко.
Дж- Добре да отидем в полицията и да разберем какво става.
   Вече бяхме в полицията. Разпитваха приятелката на Алекс, а Ерик седеше и чакаше да дойде неговия ред. До него имаше двама полицаи, но все пак ни позволиха да говорим с него.
Дж- Ерик, какво стана, какви са тези наркотици?
Е- Не знам хора, повярвайте ми не знам. Не се занимаваме с никакви наркотици и не знам от къде се взе този пакет, който откриха. Александра ако ти си човекът просто си признай и не вкарвай невинни хора в затвора.
З- Ей, я внимавай как и говориш! Ти си се забъркал в това не тя, ясно ли ти е?
А- Никой в нищо не се е забъркал. Ерик, сутринта Кристофър влезе ли в къщата?
Е- Той направо връхлетя.
А- Какво каза, как се държеше, беше ли сам поне за момент?
Е- Каза, че те е видял при съседите, но много държал да мине от тук, за да види скъпата си приятелка. Също така каза, че си го помолила да ти донесе някаква дреха и ние му казахме да ходи в стаята и да я вземе и той отиде.
А- Знаех си, казах ви че е той!
Момичето излезе от стаята за разпит и полицаите доведоха Кристофър, когато той ни видя се нахили до ушите.
К- Ако не мога да унищожа теб, ще унищожа приятелите ти, ще ги накарам да страдат и заедно с тях ще страдаш и ти. Глупачка...