You&I

22.

Поех си дълбоко въздух и отворих вратата.
А- Добър ден, искам да оттегля показанията си или ако мога да свидетелствам отново по случая с момичето и момчето обвинени в продажба на наркотици.
- Точно сега не можете да направите нищо. Изчакайте до делото, тогава ще можете да кажете всичко пред съда.
А- Но те са невинни.
- Вижте, не можете да променяте показанията си докато не дойде делото.
А- Добре разбрах. А мога ли да видя приятелката си?
- Разбира се, сега ще кажа на колегите, че има посетител. А как се казва приятелката ви?
А- Ванеса...
  
   Отново седях на същата място, на което преди малко седяхме със Забдиел. Опитвах се да не мисля за това къде се намирам, за да мога по някакъв начин да разговарям с приятелката си...След малко доведоха приятелката ми и тя седна срещу мен. Беше плакала даже по лицето и още се виждаха следи от сълзите и. Гледаше към пода и не поглеждаше към мен. Аз реших да не губя повече никакво време и да и обясня всичко. Поне тя щеше да ме изслуша.
А- Не мога да сменя показанията си до делото. Опитах се, но не мога. Трябва да изчакаме делото.
В- А какво ще правиш С Кристофър?
А- Имах план, но той не се получи.
В- Плана ти беше да потвърдиш, че аз и Ерик се занимаваме с наркотици и да ни вкараш в затвора ли?
А- ПРЕСТАНЕТЕ ВСИЧКИ! СТИГА, ВЕЧЕ НЕ МОГА ДА ВИ ПОНАСЯМ! ЗАЩО НИКОЙ НЕ ИСКА ДА МЕ ИЗСЛУША? ДОЙДОХ ПРИ ТЕБ С НАДЕЖДАТА, ЧЕ ПОНЕ ТИ ЩЕ МЕ ЧУЕШ И ЩЕ МЕ РАЗБЕРЕШ, НО ЯВНО СЪМ СГРЕШИЛА. ОМРЪЗНА МИ ОТ ТАЗИ ЦЯЛАТА ИСТОРИЯ. ЗАРАДИ ТЕБ И ПРИЯТЕЛЯ ТИ...ДОРИ НЕ ЗНАМ КАКЪВ ТИ Е СЕ РАЗДЕЛИХ СЪС ЗАБДИЕЛ. ПОСТОЯННО СЕ ОПИТВАМ ДА ОБЯСНЯ НА ВСИЧКИ КАКВО ИСКАМ ДА НАПРАВЯ, НО НАКОЙ НЕ МЕ ИЗСЛУШВА!
В- НЯМАШЕ ДА Я ИМА ЦЯЛАТА ТАЗИ ИСТОРИЯ АКО ТИ НЕ БЕШЕ ГОВОРИЛА ЛЪЖИ ПРЕД ПОЛИЦАЙТЕ!
А- ОМРЪЗНА МИ...ЗАРАДИ ВАС ЗАБДИЕЛ МЕ МРАЗИ-МОЖЕ БИ ЩЕ БЪДЕ ПО-ДОБРЕ ДА СИ ОСТАНЕТЕ ТУК!
Сълзите ми започнаха да се стичат по лицето ми и аз станах и излязох от сградата. Стана ми тъпо, че наговорих такива глупости на приятелката си. Разбира се, че нямаше да я оставя в затвора. Явно брат ми постигна своето- приятелите ми страдат и аз страдам заедно с тях. Живота ми се съсипва точно както той искаше, но аз няма да го позволя. Ще се боря, за да спася и приятелите си и мен самата.
  
Гл.т.на Ванеса:
   Алекс си тръгна, а думите и не спираха да се въртят в ума ми "МОЖЕ БИ ЩЕ БЪДЕ ПО-ДОБРЕ ДА СИ ОСТАНЕТЕ ТУК!" Наистина ли с Ерик ще останем тук? Сега как въобще ще му кажа какво е казала Алекс?
   Полицая ме отведе в килията ми.
Е- Какво стана? Какво ти каза?
Супер...сега какво да му кажа?
Е- Кажи нещо. Да се готвя ли за дълъг престой тук?
Аз само кимнах с глава в знак на съгласие. Той се ядоса и удари юмрук в стената.