Wrong choice (girlxgirl)

1 част

Чух телефонът ми да звъни и сънено погледнах към екрана. Беше сряда и майка ми ми беше звъннала да ме уведоми, че има 30 минути до началото на часовете, както правеше всяка сутрин. Училището беше доста близо до домът ми затова не бях притеснена. Станах, пъхнах няколко учебника и тетрадки в раницата ми и облякох любимите ми скъсани дънки и широка черна тениска. Докато обувах чорапите си телефонът ми отново звънна и видях, че този път е най-добрият ми приятел - Уил. Бяхме от един клас и живеехме доста близо един до друг, затова той минаваше да ме вземе всяка сутрин. Вдигнах му и той ми каза, че е пред входната ми врата. Казах му, че съм готова, и че излизам веднага. Естествено излъгах го, че съм готова, както правех почти всяка сутрин. Бързо оставих телефона на нощното шкафче и дообух чорапите си. Намерих четката си за коса и припряно сресах косата си. Уил отново ми звънна, но аз му затворих, взех раницата си и прибягах до входната врата. Отворих я и веднага чух ядосания му глас:

- Защо винаги трябва да закъсняваш?! -изкрещя той - Айде тръгвай, че ще закъснеем както винаги. Училището ни е на 2 крачки, а ние винаги закъсняваме.

- Извинявай - усмихнах се аз - от утре започвам да ставам по-рано.

- Казваш го за 3 път тази седмица... А днес е сряда.

- Еее добре де. От утре наистина.

- Да се надяваме, хайде забързай крачката.

Когато влязохме в класната стая бяха минали точно 2 минути от часа.

- Уил, Мадисън! Този път за награда, че закъсняхте само 2 минути ще ви дам тест за 12 минути, вместо за 10. - каза със самодоволен поглед г-н Смит - учителят по математика.

Много мразех, когато имахме първи час математика, защото първо, винаги закъснявахме за първия час, а на шибаният учител любимото занимание беше да дава контролни, като си измисляше всякакви причини и второ, мозъкът ми никога не функционира правилно в 8 часа сутринта.

Той ни даде тестовете и ние започнахме да се взираме в задачите сякаш никога преди не бяхме виждали математика. Този който е измислял математиката какво си е мислел? Че едни деветокласници могат да се справят с нея?

-Времето ви свърши! Дайте тестовете си! - каза силно г-н Смит докато гледаше към мен и Уил.

Написах си името отгоре, защото забелязах, че съм забравила в началото и предадох почти празния си тест. Докато се връщах видях самодоволната кучка, която винаги съм мразела - Алексис. Тя правеше всичко възможно, за да скапе настроението ми, а не стигаше, че сега дори и не бях в добро настроение ами и тя се пробва да ме спъне, за да може отново да каже някоя простотия и да ме изложи пред класа. Миналата седмица ме беше блъснала и каза на целия клас, че съм паднала, докато съм гледала задникът на 60-годишната учителка по биология.

Бавно часовете свършиха и с Уил си мислехме какво можем да правим преди репетицията ми по хип-хоп. Беше 15:30, а репетицията ми беше от 17:00. Решихме, че няма смисъл да ходим някъде и се прибрахме. В момента в който влязох в стаята ми скочих на леглото,  пуснах си аниме и гледах до 16:35. Приготвих малката си раничка и тръгнах към центъра. Още с влизането в репетиционната видях красивата Скайлър, вееща тъмно-кафявата си права гъста коса. Харесвам това момиче откакто я видях за пръв път, когато се записах. Тя беше от по-напредналите и танцуваше невероятно. Никога не сме провеждали някакъв разговор, който да не засяга хип-хопа. Имахме покана за утре да танцуваме за откриването на някакъв концерт, чието име не запомних. Трябваше да се чакаме в 12:00 в репетиционната и аз реших да не ходя за първите няколко учебни часа, а да си се наспя нормално и да съм свежа за концерта.