Wrong choice (girlxgirl)

4 част

Беше събота. Мразех факта, че понякога учим в събота, но нямаше как да го променя. Събудих се този път дори по-рано отколкото трябваше, може би заради страха, който изпитвах или пък заради крясъците от долния етаж. Родителите ми отново се караха, но аз не им обърнах внимание, а продължих да си мисля за предстоящия училищен ден. Успокоявах се с това, че Оливия не е от онези ученици, чиито криминално проявено минало знаеше цялото училище, но все пак имаше вероятността просто никой да не знае за него.

Отидох на училище и първия учебен час, който беше математика, за пръв път мина бързо, сякаш бяха 10 минути. Вторият, английски, мина със същото темпо.

По пътя ми към уговореното място сърцето ми биеше толкова силно, че можех да го чуя. Треперех и не усещах ръцете и краката си. Не чувах нищо. Не мислех за нищо друго освен за евентуалната ми смърт. И ето ме, правеща последния завой преди стаята на чистачката. Оливия стоеше в очакване. Отидох при нея и вече нямаше връщане назад.

- Хей. - предпазливо казах аз. - Ами... за какво искаше са говорим?

- Ами за това...

Тя отвори вратата на стаичката и ме блъсна вътре след което и тя влезе бързо и заключи. Ударих гърба си в рафтовете отзад и се свих, но все още бях права.

- Извинявай, май трябваше малко по-леко. - извини се Оливия.

Започна се тропане по вратата и гласът идващ от другата страна на вратата ми беше познат.

- Мадисън! Оливия, пусни я веднага! Кучка! - крещеше Уил.

-Уил, спокойно добре съм. - казах тихо аз.

Русокоската ме притисна към шкафовете и няколко секунди не направи нищо, просто ме гледаше. Уил все още крещеше, но по едно време чухме гласът на директора.

- Момичета, излезте моля ви.

- Мади, може ли? - пита ме Оливия, предполагаща, че ще си досетя какво иска да направи.

- Ами... Д...

Тя не ме остави дори да довърша, а опря тялото си в моето и сля устните в целувка. Не се дърпах, защото знаех че ще стане по-лошо, но и не задълбочавах целувката. Наистина доста ми хареса, но също така и не го очаквах. Тя задълбочи целувката. Езиците ни започнаха да се преплитат и вече нищо не чувах. Нито крясъците от другата страна на вратата, нито сблъсъците на големите длани на директора и Уил с нея.