Петък беше. Процедурата със събуждането и отиването на училище бе същата като онзи ден. Майка ми ми звъни, обличам се, Уил звъни, аз го лъжа че съм готова, донагласям се и слизам. Закъсняхме както винаги но този път имахме първи час География и нямаше наказания.
По време на учебните часове си мислех постоянно за срещата ми с Оливия. А ако наистина ме харесва? Не, няма как. Просто сигурно й е доскучало със... стотиците си приятели. И това не е. Тогава сигурно просто е някакъв капан, за да ме изложи. Доста хора не ме харесваха, включително няколко от групичката й, така че шанса е доста по-голям.
След като и последния час мина излязох набързо от стаята и изчаках Уил в коридора. Винаги се бави. Изведнъж видях че той излиза и в този момент Оливия минаваше покрай мен. Хвана ръката ми отстрани и се приближи към мен.
- Да не забравиш, днес, 16 часа в парка.- прошепна ми в ухото Оливия.
- Н-няма, спокойно. - настръхнах.
Отпусна хватката си и продължи по пътя си към изхода.
- Еха. - възкликна Уил.
- Да. - отговорих простичко аз.
- Ще отидеш ли? -попита Уил, все още взорачен в една точка.
- Мисля че нямам избор. -обърнах се към него.
- Хайде, да тръгваме, майка ми ме чака, а ти трябва да се гласиш.
Запътихме се към нас. По пътя си говорихме доста.
- Дали е среща... смисъл... такава среща. -погледнах към Уил с неизразяващо никаква емоция лице.
- Нямам идея, Мад. Може и да е, но пък защо никога преди не ти е казвала нищо, а сега изведнъж? - личеше си че Уил е почти толкова объркан, колкото бях и аз.
- Уил... Страх ме е, какво ако е някакъв капан?
- Едва ли, може групичката, с която излиза да са гадни, но тя не е такава, май.
-Надявам се.
Стигаме до моята къща и аз се запътвам към входната врата.
- Чао, брат - казвам аз.
- Чао, късмет. - с усмивка казва Уил.
- Мерси. - отварям врата и влизам вкъщи.
Отивам в стаята си и започвам да се чудя какво да облека. Официално или пък както съм си всеки ден. Накрая реших да облека червено-черната ми риза и дълги черни дънки. Оправям веждите си, сресвам косата си, връзвам я на опашка и с това май съм готова. Обаче май съм гладна. Отивам до кухнята и си взимам една праскова. Изядох я с наслада и погледнах часовника. Беше 15:37. Паркът не е много далеч от нас, но реших сега да тръгна.
BINABASA MO ANG
Wrong choice (girlxgirl)
RomanceМадисън е едно нормално 16-годишно момиче, обаче с едно е по-различна от връстничките си, не бяга по момчета, а е влюбена в момиче от клуба по танци. Както всеки човек, тя прави грешки, грешки които могат да съсипят живота й. Дали Мадисън ще успее д...