Wrong choice (girlxgirl)

5 част

В неделя не правих нищо особено. Слушах музика, четох книга и... май това беше. Отдавах се повече на по-душевните занимания като гледане в една точка и обмисляне на какво точно стана в събота. Наистина не знаех какво да правя, но реших да оставя размислите за часа по математика или история. Сгуших се в огромната ми плюшена мечка, която имаше леки остатъци от спирала по муцуната си и затворих клепачите си.

В понеделник трябваше да ходя на училище. Събудих се с мисълта, че ще видя Оливия. От една страна не исках това да се случва. Не знаех как щях да я погледна. Дали не я обидих, като избягах така? Надявам се да не съм, защото... не ми се мисли какво може да направи тази русокоска.

В момента, в който пристъпих прага на училището я видях, мразех късмета си. Качваше се нагоре по стълбите, но за щастие не ме видя. До нея беше Рия, момиче от групичката й. Тя ме видя и леко побутна Оливия, казвайки й нещо. Предполагам, че и е съобщила че съм зад нея. В моментът, в който свърши с изречението си, Оли изправи гърба си и забърза ходенето си. Явно сега ме и избягва.

-Ехо, Мадисън?-повика ме Уил.

Той стоеше пред стълбището и ме гледаше учудено. По принцип аз ходя напред, защото той ходи доста бавно и винаги му давам зор, но сега аз бях изостанала.

-Извинявай, бях се замислила.- отговорих смутено.

-Само не ми казвай, че гледаше Оливия с тези влюбени очички. Или този поглед беше към Рия? - Уил се приближава към мен - Ако трябва да бъда честен, всичко е по-добре от Оливия. - казва той тихо.

-Не, за никоя от тях, просто се бях замислила, честна дума.

-Добре, ама да знаеш, че удобрявам Рия, въпреки че не е толкова по-добра от Оливия. - намигва ми.

-Уил, не. -казвам сериозно.- Рия не е мой тип изобщо.

-Щом казваш, ама не искам след 1 седмица да ми кажеш нещо друго- хвърля ми доста подозрителен поглед.

-Няма.

Звънецът, който беше разположен точно над главата ми иззвъня с цяла сила за началото на първият час и аз притиснах ушите си с длани.

- Уил, бързо, ще закъснеем!- извиках, за да може да ме чуе.

Той кимна и се затича нагоре по стъпалата. Тръгнах след него и докато стигна до втория етаж, където имахме час, вече бях запъхтяна. Отворих широко вратата на стаята и за наше щастие учителката още не беше дошла. Хвърлих раницата си някъде до чина ми, забравяйки, че телефона ми е вътре. Седнах припряно на стола си и дръпнах чина към мен. В този момент видях как един от задниците на класа идва към мен. Браян.