Неочакваният обрат ~Vkook~ [ЗАВЪРШЕНА]

1 ГЛАВА

ГЛТ Jungkook

И така. В 5 часа сутринта ставам от хубавото легло, за да спя на земята довечера. Къмпинг. Това искаше Джин. Е, поне Джимин ще е с нас. Може пък да се пребие в някое дърво.
J: Готов ли си? - Джин беше дошъл в стаята ми.
JK: Дано си заслужава...
Взех си раницата и тръгнах.

/В колата/

J: Джимин готов ли си?
JM: Ей сега слизам. Взимам си раницата и...
J: Взе ли си по-дебели дрехи, ако ти стане студено?
JM: Какво по...да взех си.
J: Браво на теб! Сетил си се. - каза Джин и ме погледна.
JK: Какво искаш бе!? В 5 часа да гледам кво си взимам?
J: Беше си взел дъвка, но не и блуза! Няма да те оставя да мръзнеш.

Някой почука на прозореца на колата и ние се изплашихме.
JK: Джимине! Викам, че ще ни стрелят!
JM: Кой ще те стреля тебе бе?
JK: Ти филми не си ли гледал?
J: Ш ало! Млъкнете малко! В гората, ако щете се мерете с камъни.

/В гората/

JM: Хм...не очаквах тук да бъде яко.
J: Джимин, ние още сме в колата.
JM: Е ся, подробности.
JK: Добре хайде да тръгваме.
След около половин час стигнахме до мястото. Наистина беше приятно. Оправихме палатката и започнахме да търсим пръчки за огън.
JK: Окей, вие тръгнете на там, а аз на сам.
J: Внимавай да не се загубиш.
JK: Спокойно де. Ако се загубя, вие ще ме намерите. Хайде до после.

Разделихме се из гората. Както си събирах пръчки, изведнъж чух нещо в храстите.
JK: Ехо? Джимин ти ли си? Кълна се, ако си ти ще те...
Едно малко вълче излезе от храстите.

JK: О... Боже... Мой...
Животинчето се доближи до мен. Аз не смеех да мръдна. Майка му сигурно беше на близо! То се отърка в крака ми и изскимтя. Започна да ме дърпа за кръчола към храстите.
JK: К-какво искаш? Да, сякаш ще ми отговори - ударих се в челото. То продължи да ме дърпа и реших да го последвам. Шмугна се в храстите, а аз ги разбутах малко, за да мина.

Когато вече бях извън храстите, почти се разревах от гледката. Една вълчица лежеше мъртва, заедно с малките си.

JK: Изглежда само ти си имал късмет малчо.
Вълчето отново дойде при мен. Този път клекнах и го погалих.
JK: Сладък си...не мога да те оставя тук. Взех го с мен и тръгнах към палатката.

Когато стигнах, Джин и Джимин вече бяха запалили огън, защото започна да става студено.
JK: Хей!
J:Х... Аааа-аааа-аааааа! Джънгкук!?
JK: Спри да викаш! Майка му е мъртва, само е. Не можах да го оставя...
JM: Голям си сладур! - Джимин дойде до мен и започна да си играе с вълчето.
JM: Как ще го кръстиш?
JK: Хмм... - вгледах се в животинчето в ръцете ми - Техьонг - то се обърна към мен - да това ще е... Техьонг.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Нова книга...ако някой чете и му харесва, може да коментира. Нова съм в това, надявам се да ви хареса... Ем тва е, ай чао!