Неочакваният обрат ~Vkook~ [ЗАВЪРШЕНА]

22 ГЛАВА

Н.Г.Т

Шуга и Хосок бяха на предните седалки, а Джимин опитваше да успокои Джънгкук на задните седалки.
JM: Успокой се Куки! Ще го намерим.
JH: Той е силен. Ще бъде добре.
JK: Надявам се! - момчето сложи главата си на рамото на приятеля си и заплака тихо.

Същевременно, Техьонг вървеше плътно до Hyo Ri.
TH: Къде отиваме?
HR: Сигурен съм, че ще се сетиш като го видиш.

Двамата се спряха пред една пещера.
TH: Това...
HR: Точно така. Това е пещерата.
Двамата влязоха вътре.
TH: Защо сме тук?
HR: Това е част от плана.
TH: План? Какъв план?
HR: Да превзема света, разбира се! Защо си мислиш, че ми трябваш ти? В тази пещера?
TH: И искаш силите ми? Аз дори не знам на колко човешки години съм!
HR: 19.
TH: Какво? Какво е това?
HR: Ти си на 19 години.

Kang Hyo Ri отиде до един камък. Премести го и от там извади няколко вериги. Започна да върви към Техьонг.
TH: Какво правиш?
HR: Как мислиш? Приятелите ти дали са намерили гаджето ти?
TH: Защо не го освободи? Остави го вързан за стол! И се надявам да са го открили!
Преди да се усети, Техьонг бе окован с веригите.
TH: Хей! Ти защо...
По веригите започна да тече ток.
TH: З-защо!?
HR: Така ще те принудя да ми дадеш силите си.
TH: Спри го! - изкрещя той.

В същото време Хосок започна да крещи ,,Спри го! Спри го! Спри го! "
S: Какво ти става!? - той отби в една пресечка.
JH: Господи! Той ще му вземе силите. Боже това боли!
JM: За какво говориш?
JH: Мисля, че Техьонг се свърза с мен. И...новините не са добри.
JK: Защо мислиш така?
JH: Hyo Ri иска силите му. И ще направи всичко за да ги получи.
JK: О не!
--------------------------
TH: Спри гоо! Казах ти...НЕ РАЗБИРАМ СИЛИТЕ СИ!

Hyo Ri спря течащия по веригите ток. Отиде до Техьонг и го освободи.

HR: Божее...как може да си толкова...АЙШ ДАЖЕ НЕ ЗНАМ КАК ДА ТЕ НАРЕКА! Айш...трябва да се успокоя. Стой тук!

Kang излезе от пещерата и се запъти на някъде.
TH: О?
Техьонг излезе от пещерата и се огледа наоколо. Тръгна по пътя по който дойдоха и скоро беше на пътя.
TH: Божее...толкова ли е тъп? - той погледна назад.
TH: Чак ми е жал за него...
Момчето продължи по пътя си като се опитваше да си спомни къде се намираше апартамента на Джънгкук.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Здрастее! Съжалявам за късния ъпдейт! Няма да ви лъжа, ако има награда за мързел ще я спечеля 100%. Пак се извинявам за закъснението!