Неочакваният обрат ~Vkook~ [ЗАВЪРШЕНА]

14 ГЛАВА

Гл.т.Jungkook

JK: Спри!
Гонех непознатия от цяла вечност, но сега го открих. Няма да се откажа и да го пусна. С всичките ми останали сили започнах да бягам по-бързо и се хвърлих отгоре му. На кълбета изминахме може би 5 метра и накрая се спряхме. Мъжът беше върху мен. Беше тежък и започнах да се задушавам, но видях лицето му. Имаше голям белег, минаващ през окото му. Свестих се и се размърдах под него.
JK: Стани...от...мен!
?: Това ли искаш Джънгкуки? - мъжът изведнъж заговори като Техьонг.

Отворих очи уплашен от този кошмар, но нещо наистина беше върху мен. По-скоро някой. Техьонг беше върху мен и още ме прегръщаше.

JK: Техьонги?
Той изскимтя и потърка главата си в гърдите ми. Усмихнах се. Как може да е толкова сладък?
JK: Хайде ставай!
TH: Къде? - проплака той.
JK: Как къде? Нали искаше при Хосок.
TH: Кой? Ааа, Хоби...не може ли малко по-късно?
JK: Може, но аз трябва да стана.
TH: И аз с какво ти преча? - попита още заврял главата си в гърдите ми.
JK: Лежиш върху мен.

Техьонг бавно вдигна главата си. Потърка си очите и каза:
TH: Гладен съм.
JK: Пф...
Засмях се и избутах Техьонг от себе си.
JK: Сега ще ти донеса.
TH: Йей!

Отидох в кухнята и отворих хладилника. Вътре нямаше почти нищо. Не се и очудвам. Все пак, Джин беше тук. Джин!

Затворих вратата на хладилника и отидох в хола. Джин беше заспал на дивана и около него имаше всякакви боклуци.

JK: Прасе. - отидох до него и го сръчках.
JK: Ставай!
J: Джимин и Шуга не са се приблали! - той скочи от дивана и това бяха първите му думи.
JK: Какви ги говориш?
J: За какво говориш?
JK: Аз?
Джин премигна няколко пъти.
J: Джънгкук искам да разбера какво се е случило с Юнмин!
JK: Юн какво!?
J: Това е шип нейма им идиот!
JK: Колко време го мъдри тва?
J: Една седмица.
JK: Аха...ще звънна на Джимин.
J: Не, не, не, не, не! Звънни на Шуга. Джимин не трябва да разбира, че аз извиках Шуга.
JK: Ти си го извикал?
J: Не...да,да,ДА. Аз бях. Хайде звъни, че ще ми се пръсне мозъка!
JK: Добре де, добрее!

Звъннах на Шуга и зачаках да отговори.

Гл.т.Suga

Сън, сладък сън. Беше толкова приятно... Вдигнах телефона без да гледам кой е.
S: Кой шибаняк ми съсипва съня!?
JK: Аз съм Джънгкук.
S: Няма значение кой си! Пак си шибаняк! И, ако още един път ме събудиш, ЩЕ ТИ ОТКЪСНА ЗАЕШКАТА КРАТУНА!

Накрещях му се и затворих. Айш! Снощи с Джимин се разхождахме до 3 часа. Какво са се раззвъняли тея олигофрени?

Като казах Джимин, как ли е той сега? О, не. Отново мозъка ми е зает с мисли за Джимин. Искам да спяя! Моля те Джимини, искам да спяяяя! Заритах с крака и се ударих в дървената част на леглото.
S: Ох! Майка ти и живота шибан! Да те направя на трески шибано дърво!

И така прекарах сутринта си в псувни.

Гл.т.Jimin

Подскачах като луд заради това, което се случи снощи.
J: Ауу сладур! Даде ми якето си. Ахх толкова приятно беше, когато се опита да ме стопли! И, въпреки че ме нарече идиот, беше толкова мил и сладъъъък! Благодаря ти момченце, че ме оля целия! Но... - седнах на дивана - ако не ме беше олял с Юнги щяхме да се целунем. Щях отново да усетя хубавите му устни. Но той беше толкова мииил! Досега не го беше правил. Ах какво ще правя? - удрях главата си и от двете страни. Коремът ми изкаркори.
JM: О? Гладен съм? Имам идея!

Взех телефона си и звъннах на Юнги хьонг.
S: Джънгкук, олигофрен такъв! Тъкмо започнах да се унасям и ти пак ми звъниш! Кълнат се, ще направя заешка супа от теб!
JM: Юнги хьонг...
S: А, Джимин ти ли си...какво има?
JM: О, ами чудех се...дали искаш да закусим, но изглежда още спиш.
S: Не, не, не няма проблем. Къде да се срещнем?

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Новата глава! Как се справихте на матурата?