Неочакваният обрат ~Vkook~ [ЗАВЪРШЕНА]

33 ГЛАВА

JH: Стигнахме!

Момчетата седяха в началото на гората, където Джънгкук намери Техьонг. Тръгнаха още вечерта, за да имат повече време да търсят.

JM: И сега ка... Явно тръгваме.

Каза Джимин щом видя забързания Джънгкук да влиза в гората.

JK: Да се разделим?
JM: Да бе! Къде ме виждаш сам в гората?
JK: Под земята.
JM: Еей!
S: Остави Чими намира. Знаеш, че е твърде невинен за да остане жив в гората.
JM: Благодаря!... Чакай малко... Хей!
JK: После ще спорите! Да тръгваме!

Момчетата обикаляха из гората и търсиха навсякъде за следи от Техьонг или така ,,прочутата'' пещера.

J: Вече се стъмва. Да продължим ли утре?
JK: Вие ако искате спрете. Аз продължавам. - каза Джънгкук докато претърсваше един храст.
JM: Куки искаш ли да дойда - *прозявка*- с теб?
JK: Джимине уморен си. Недей. Поспи.
JM: Ама не искам да те оставям - *прозявка* - сам.
JK: Добре! Утре ще продължим. Да намерим място, където да преспим.

Джимин, Джин и Хоуп тръгнаха напред, а Джънгкук и Шуга останаха отзад.

S: Ще продължиш, нали?
JK: Разбира се. Не искам Те да пострада.
S: Ще дойда с теб.
JK: Не.

Куки рязко спря и се обърна към приятеля си.
S: Как така не?
JK: Ти остани с Чим. Знаеш, че когато разбере, че ги търся ще се притесни. Трябва да го успокоиш.
S: Аз? Защо аз?
JK: Ооо, я стига! Всички знаем, че сте влюбени като тийнейджърки! S: Знаете?
JK: Да, знаем.
S: Ами как да не се влюбиш в него!? Виж колко е...аааргхх!
JK: За пръв път виждам Шуга да се държи така.

Шуга го погледна с присвити очи. Съгласи се да остане с Чим и двамата настигнаха приятелите си.

JM: Къде бяхте?
S: Никъде. - той сложи ръката си върху раменете на Джимин и му се усмихна. Чим потръпна и също му се усмихна като се изчерви леко.

След около половин час всички бяха задрямали. Хосок лежеше в краката на Джин, който беше сложил главата си върху корема на Джимин, който пък прегръщаше Шуга през кръста. Само Джънгкук беше буден.

Взе едно фенерче от раницата, която бяха помъкнали със себе и тръгна да обикаля из гората.

JK: Хайде дее! Къде е шибаната пещера?

След половин часово търсене, Джънгкук седна на земята да си почине.

JK: Ох, Тае~! Къде си!?

/При Техьонг/

TH: Куки? - Техьонг чу, или поне му се стори, че е чул Джънгкук.

Той се огледа, но не видя нищо освен мрак. Пещерата се беше затворила и Техьонг нямаше представа, че беше способен да я отвори.

Техьонг отново чу нещо. Този път беше сигурен, че отвън има някой.

TH: Ехо! Има ли някой!? - той се доближи до стената.
TH: Джънгкук!?

Нищо.

Той се отдръпна и започна леко да се паникьосва. Който и да беше отвън, не го чуваше.

Техьонг се опита да си представи пещерата. Затвори очи. Вдиша, издиша, вдиша...

Той отвори очи и те светнаха в синьо. Той виждаше всичко. Бавно се завъртя и видя една част от пещерата да свети.

TH: Какво по...
Той се доближи и бавно сложи ръката си върху камъка. Отскочи назад веднага щом усети, че пещерата се разклати.

TH: По дяволите...

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Ами явно ще е предпоследна😂
Как дишахте днес?