Живота след смъртта

Рая

Първия свят, който посетих бе така наречения рай. Първото нещо, което забелязах беше зелената и мека трева, разцъфналите дървета и цветята. Същото така и облаците, те изглеждаха като памук. Цветовете бяха много по светли и всичко наподобяваше на земята. Имах 3 дена тук и се радвах. Срещнах баба и дядо, с който си разказах много. Също така много други души и мой приятели. Всичко тука беше чудесно и не исках да свършва. Постоянно идваха нови и все по-ново души. Чудих се какво ли ще стане след това.. Дали ще отида на по-яко място или както викат всички тука на ужасяващо място където си сам.

От една страна ме беше страх и бях сигурен, че ще остана тук. Обаче ми казаха, че не може и ако остана ще има наказание. Въпреки това наказание аз реших да остана. Остават 3 часа докато се отвори вратата  и нямам намерение да излизам.

~ След 3 часа ~
Вратата се отвори и седи отворена вече 20 минути, почти всички излязоха, но аз останах с едни мой  нови приятели и чакахме така нареченото наказание.

И така този момент настъпи. Вратата се затвори и небето стана чисто черно. Нямаше нито звезди, нито луна, Само ужасен студ и се усещаше страха във въздуха, който настъпи с тъмнината, а зад вратата се чуваха измъчени души, които викат за помощ. Околността беше мъртва, а меката почва се беше превърнала в лепкава кал и затрудняваше ходенето. Красивите дървета бяха изсъхнали. Настъпи гробна тишина, чуваше се само нашето дишане. Всякаш бях в ада, но коренно различно. От вратата почнаха да излизат някакви сенки в човешки форми. Те имаха ужасна скорост и глад.
Те имаха светло бели очи и всякаш ни парализираха. Не след дълго забелязах, че плачат по странен начин. Вместо сълзи те имаха от същата слуз върху, която се бяхме озовали. Усещах някаква болка по цялото си тяло.
Изведнъж непоносимата болка, която си мислих, че ще трае вечно спря. Нямах представа какво става, но чувах как вратата се отвори и знаех, че трябва да изляза.