Живота след смъртта

Светът на сладките

Това беше най-любимото ми място от както влязох. Тук всичко беше от какао, ванилия аве като изцяло от захар. Всичко можеше да се яде и беше само мое.
Облаците бяха като захарен памук, розови и сладки също като земята. Корените на дърветата от шоколад, а листата им от оцветена в зелено сметана. Да не говоря за реката близо до мен. Тя беше от разтопен сладолед. Реших да стана диабетик и без това вече съм умрял едва ли ще ми стане нещо. И така имах 3 дена да се натъпча като свиня за да ме пратят на още по-гадно място от ада сигурно, но не ми пречеше всичко бих преживял за да се върна.
Ядох и ядох та за малко да се пръсна. Реших да си по играя  с памука и да правя различни животни като зайче и да им слагам очички с помощта на шоколада. Да звучи много детско и е така, но не ми пукаше. След онея 3 дена мъка и предното ми наказание реших да си прекарам добре поне един път. За радост всичко вървеше по план и за да не ми е скучно разбрах, че дори под кората на  някое  дърво има нещо като пиратска карта, с помощта на която мога да открия монета и следващия свят да мога сам да си го избера. И така се започна търсенето на картата. Буквално я търсих под дървета и камъни, но нищо. Накрая просто седнах до едно уморен и ми излезе късмета, та взех че я намерих.
На нея ми показваше водопада и как трябва да намеря на него нещо като копче, че да може да спре сладоледа и да вляза в пещерата зад него. Опитах и без това копче, но не ставаше. Търсих го може би половин ден и го открих. След това трябваше да счупя всички камъни в пещерата, че да намеря ключа за сандъка, в който е монетата т.е. още един ден. Накрая и това успях да направя и ми остана да отида до другия край на света буквално, че да отворя сандъка, а не ми оставаше много. Тичах и някак си успях да стигна до него преди да се отвори вратата и го отворих. Взех монетата и точно преди да я по огледам врата се отвори и се затичах отново към нея.