Живота след смъртта

Огъня - Гримаг

След като излязох както обичайно се лутах в тъмнината, докато вратата не ме изхвърли в един странен за сегашните свят. Отпред имаше един стар камък и на него пишеше моята мисия тук, но каква е ще разберете в течение с историята ми.
Мястото беше много топло и навсякъде имаше олтари с огън и дори стъпки от огъня.
Дърветата също горяха, а слънцето беше по-голямо и червено.
Както пишеше на камъка аз тръгнах по тези стъпки и стигнах до един кръг и изведнъж от него почнаха да излизат нещо като хора или зомбита, който явно служиха на някой. Изведнъж всичко спря и до мен излезе един дух на име Амон, който ми даде щит и меч и ме напътстваше. Почнах да се бия с тях и ми се получаваше. Всичко беше много яко. Адреналина във вените ми кипеше.
След като ги избих всички продължих нагоре и имаше някакъв магьосник, който пазеше една порта зад него. Битката с него беше леко нечестна, защото естествено хвърляше огнени кълба. Въпреки това го победих и се чувствах като истински герой от някоя игра.
Отворих портата и видях един много по-голям и страховит магьосник, който явно трябваше да победя. Бих го поне 3 пъти, но накрая все се измъкваше и остави един войн накрая да го пази. Войнът имаше щит и меч като мен, но аз бях много по силен и го победих, след което продължих към магьосника.
Затиснах го в един ъгъл и тръгнах да го бия за 4-ти път. Той мяташе постоянно топки и дори огнен лазер, скачаше, гърмеше всичко около него, но явно щитът който ми даде Амон ми даваше някакъв имунитет.
Все пак го победих, но последните му думи бяха нещо като - Ще се върна пак запомни моето име добре! Гримааг! -

Имаше един сандък в края на стаята , който аз естествено разбих и в него имаше един пръстен, който ми даваше способността да хвърлям огнени кълба. Казах си, че това е много яко и си играх с него докато вратата отново не се отвори и аз потеглих на ново пътешествие.