Живота след смъртта

Ад

След като минах през вратата се носих известно време в тъмнина, докато не се отвори друга. Естествено влязох мигновено и първото нещо, което усетих беше топлината. Когато отворих очите си не виждах нищо.. Всичко беше в ярко червено като нажежена лава и имаше нещо черно, което определях като изгорели корени на дървета, а звука беше ужасен все  едно като бълбукания под  мен, които бяха в някакъв ритъм и ме влудяваха. Не можех да го търпя и исках да умра, но едва ли можеше отново.
Нямах идея какво ще правя тук сам на това място. Беше истински ад дори по-лошо. Не знаех колко време ми остава тук и реших да обиколя с надеждата да се промени нещо.
И моите тъпи решения взеха, че имаха успех тоя път. Виждах нататък един трон и човекоподобно същество доближих се и го оприличих на така наречения дявол /сатаната. Честно казано не знам кой или какво точно е. Той ме покани да седна на малкия стол до него, който почти щеше да се счупи. Попита ме дали ми харесва тук и как да промени дизайна към по-лошо. Обаче му отговорих честно, че тук е ужасно и не искам да се връщам и той се ядоса и прати някакви измъчени души да ме бият и задават някакви странни въпроси от типа на "харесваш ли болката, обичаш ли да се лее кръв". Не знам как и защо, но при един мой отговор сатаната им каза да спрат и почна отново да се държи добре и така се хвана един разговор, който не вярвах, че ще водя някога.
Говорихме си дни без да спираме докато врата пак не се появи и не освети всичко в светло синьо и трябваше да тръгвам.