J༶u༶s༶t༶ F༶r༶i༶e༶n༶d༶s༶ [STRAY KIDS FELIX FF]

1.

Г.Т. Чае
Искам да строша тази аларма. Знам, че това ми е първият ми ден в гимназията в Сеул, но изобщо не ми се ставаше от леглото. Исках да остана в леглото завинаги. Изведнъж някой почука на вратата.

Чае: Влез!

Това беше мама. Тя стоеше и ме гледаше.

Мама: Чае! Време е да ставаш! Време е за училище!

Чае: Не може ли след 5 минути...?

Мама: Мила... не искам да закъсняваш. Затова ставай..

Когато мама си отиде, аз станах и се облякох. Слязох долу, целунах нашите, сложих си слушалките и тръгнах към училище. Като влязох в училище, всички ученици ме погледнаха, а аз се съсрамих. Тръгнах към стаята на директора. Но по пътя се блъснах в едно момиче. Но той нищо не ми каза, само продължи напред. Почуках на вратата на директора.

Директорът: Влизай!

Аз влязох и седнах на един стол. Той ме погледна и се усмихна.

Директорът: Добре дошла в нашето училище, Чае! Радвам се, че не закъсня. Така... вълнуваш ли се за тази учебна година тук?

Чае: Еми... честно казано, малко съм притеснена.

Директорът: Защо?

Чае: Еми... не познавам никой.

Директорът: Спокойно.. знам, че ще ти хареса тук.

Чае: Дано...

Директорът: Нека да те заведем при твоя клас...

Излязохме от стаята му и тръгнахме към моята класна стая. Като влязохме в стаята, всички ученици станаха и директорът им се усмихна..

Директорът: Сядайте деца! Първо искам да ви кажа честита нова учебна година. И второ - погледна към мен и продължи - имате нова ученичка. Това е всичко от мен, дано да си изкарате хубаво тази учебна година. - И тръгна.

Всички ме гледаха.. Учителят дойде близо до мен..

Учителят:Добре дошла! Представете се млада госпожице..

Чае: Еми...Здравейте. Казвам се Чае. На 17 години съм. От Австралия съм. Много ми е приятно да се запознаем.

Учителят: Добре. Седни до Феликс. И ако може по-бързо.

Чае: Да, извинете.

Учителят ми показа къде седя. Седнах там. До мен беше едно момче. Той си пишеше нещо по тетрадката. Много е сладък. Мисля, че това е Феликс. Той погледна към мен и аз веднага погледнах към учебника по математика. Той само се усмихна и пак започна да пише нещо на тетрадката си. Не мога да спра да го гледам. Най-накрая той ме погледна отново и ми проговори.