J༶u༶s༶t༶ F༶r༶i༶e༶n༶d༶s༶ [STRAY KIDS FELIX FF]

4.

Г.Т. Чае

Събудих се в прегръдките на Феликс. Опитах се да се измъкна от него, но без успех. Побутнах го , но вместо да се събуди, той се приближи до мен.

Чае: Феликс?
Феликс: Да?
Чае: Може ли да станеш?
Феликс: Не...
Чае: Защо?
Феликс: Много си удобна. Моля те, още 5 минутки.
Чае: Не сме ли на училище?
Феликс: Днес е събота...

Започнах да си играя с косата на Феликс. Май много обича да се гушка с някой. Беше ме хванал така силно, че не можех да си поемам дъх някой път. Единственото нещо, което ми беше в главата беше целувката с Феликс. Просто си мисля, че всичко това е било сън. Чух как вратата се отключва. Хюнджин влезе в стаята и започна да ръчка Феликс, за да се събуди.

Феликс: Какво искаш?
Хюнджин: Хайде ставай де! Вече изпратих А Ра у тях и останахте само вие двамата!
Феликс: Да не ни гониш сега?
Хюнджин: Ти май забрави, че днеска ще излизаме...
Феликс: Не може ли след малко?
Хюнджин: Хайде дееее! Феликсссс!
Феликс: Офффф добре. Само да се изкъпя.

Феликс стана и отиде да си вземе душ. Хюнджин седна на леглото и ме погледна.

Хюнджин: Е? Как мина вчера?
Чае: Как да мине? Супер беше, само дето вие двамата с Феликс ни изкарахте акълите!
Хюнджин: Е хубавото е, че поне сте заспали на леглото. Ние двамата с А Ра легнахме на пода. Но все пак беше хубаво.
Чае: Хюнджин? Да не я харесваш?
Хюнджин: Не.. не я харесвам..
Чае: Аха..
Хюнджин: Оправи се, че Феликс сега ще излезе от банята.
Чае: Добре.

Хюнджин отиде до кухнята, а аз останах в стаята му. Когато Феликс излезе беше само по кърпа. Аз се обърнах, за да не си помисли нещо.

Феликс: Чае? Може ли да те питам нещо?
Чае: Да...
Феликс: Защо вчера като заспахме... ти плачеше?
Чае: Плачела ли?
Феликс: Да... плачеше.
Чае: Незнам...

Всъщност знаех... Не исках да му казвам. Усетих как сълзите ми започнаха да текат. Сложих ръцете си на лицето, за да не ме види Феликс. Усетих как някой ми маха ръцете. Беше Феликс.

Феликс: Стига си плакала! Мразя като те виждам така.
Чае: Извинявай, но просто искам да си тръгна.

Взех си нещата и тъкмо щях да тръгна, но в този момент Феликс ме хвана за кръста. Бяхме много близо.

Феликс: Чае... какво ти има?

Той.... да не би да ми каза името... Сърцето ми започна да бие бързо. Сълзите си падаха и падаха. Той изтри сълзите ми с дясната си ръка, а с лявата - държеше ръката ми.