Texting With My Stalker[Yoonmin]

62

-Ким Техьонг.-Изправи се русокосият убиец и погледна към Джимин.-Убих Ким Техьонг.

Сякаш светът на Джимин рухна.
Техьонг вече не бе сред живите, а любимият му бе виновен за това.
Той бе без думи.Просто реши да изслуша Юнги тихо.

Юнги обу тъмно сини боксерки, след което се придвижи бавно към бюрото си и издърпа черният кожен компютърен стол.
Обърна го към леглото и седна там, поемайки си дълбоко въздух.
Сега бе моментът, в който Юнги щеше да разкаже всичко на Джимин.
От А до Я.

Джимин се изправи в седнало положение, обвивайки се в бялото одеало, поемайки си дълбоко дъх и молейки се това да бе лъжа.

-Техьонг и Чонгкук ме познават отдавна. Джин, заедно със Хосок и своята компания съсипаха мен и тях. Ти бе поръчан, Джимин, а аз най-мръснишки реших да приема убийството ти.Там, където израстнах винаги бе убивано, манипулирано и унищожавано всичко, което имахме.-Заговори Юнги, като с всяка изречена дума разбиваше сърцето на Джимин все повече.Истината абсолютно никога не бе сладка.

-Ю-Юнги...-Опита да каже нещо Джимин, но не успя.Единственото, което излезе от устата му бе този шепот, преди сълзите да попречат на говора му.

Мин въздъхна и погледна с насълзени очи Джимин.

-Съсипаха ни от ранни години. Той ме владее понякога.Не исках да те отнемат, както отнеха майка ми, баща ми и всичко, което имах, Чим.

Убиецът се изправи и закрачи към любовта на живота си.
Седна на леглото до него и хвана ръчичката му.

-Те щяха да те убият. Или ти, или тях, Чими. -Джимин кимна и опита да приеме всичко.

Всички години, в които той бе живял в лъжа.

-Бух убил дори себе си, за да живееш ти.

---------------------------------
<3