Texting With My Stalker[Yoonmin]

23

Юнги излезе от дома си бесен.Вървеше по тъмните улички,ръцете му бяха в джоба,а шапката прикриваше русата му коса.
Вървеше бавно и спокойно към дома на Джин,държащ ножа си в якето.

Какво бе написал Джин?Какво бе казал?
Защо накара Джимин да се отдалечи от него?

Русият престъпник почука по дъбовата врата пред дома на Джин.Ударите по вратата бяха силни и шумни,карайки Джин да спринтира надолу по стълбите,за да отвори.
Сокджин натисна дръжката на вратата,допускайки Юнги в дома си.

-Какво е станало?Защо тропаш така,спах!-Закикоти се сладко Ким,затваряйки вратата,без да осъзнава какво го очакваше.

-Ще ми кажеш какво си направил,нали така?-Изшептя Юнги,опирайки ножа в гърлото на Ким Сокджин готов да го нарани всеки момент.

-Юнги.-Заговори спокойно Джин,сякаш не се страхуваше.

Така си и беше.Той не се страхуваше от него.В продължение на дълги години той обичаше Юнги и бе изпитал толкова неща.

Целувките му и нежността му,също така и неговите кървави желания.

-Казвай!-Извика Юнги,порязвайки леко Ким.-Какво направи?!Искам Джимин!Искам Джимин!-Крещеше Юнги.

Мин пусна ножа щом видя кръвта стичаща се от врата на Джин,осъзнавайки се бързо.

-Нищо не е станало,Юнги...-Джин се обърна и го прегърна.Знаеше,че вече самоличността му се е върнала и съжалява за това,което е причинила на приятеля си.-Ще те заведа при Джимин,но при едно условие Юнги.

Мин се отдели от прегръдката и погледна приятеля си в очите.

-Всичко!Само той да е при мен за днес,да ме приеме в дома си и да говорим!

Сокджин се подсмихна и доближи устните си до ушната му мида.
-Повече никога не ме наранявай.