Texting With My Stalker[Yoonmin]

32

Джимин спеше спокойно и сигурно в прегръдките на Юнги.

Мин галеше косите му, радващ се на този момент.

Все пак той си мечтаеше отдавна за подобни докосвания.

Обичаше,преследваше и убиваше за Джимин дълги години.
 
Мъничето му безстрашно спеше в топлите прегръдки на убиецът, сякаш не го болеше и не страдаше от това, че се е привлякъл от убиец.

Но така си и беше.
Той не съжаляваше, че Юнги е при него, и че се е привлякъл от неговата красота и харизма.

Но той все още не знаеше за Джин.

Джин, който въпреки всичко, което Юнги му бе сторил-той го обичаше.

Въпреки всяка една капка кръв, която Юнги бе пролявал от Джин.
Въпреки всеки един удар и всяка една обида.

Въпреки бъркането на имената и телата с тези на Джимин.

Джимин постоянно беше в мислите на Юнги и това караше Джин да страда.

А когато сме най-наранени,най-страдащи...Тогава правим неща, за които съжаляваме.
Изричаме думи, за които съжаляваме.

Плануваме лоши действия, за които ще съжаляваме.