Niebla || renmin

3 ⓡ

Писъците на Ронджун огласиха целия етаж. Джемин, който беше в коридора заедно с другите, скочи на крака и неволно избута Джено, който също се беше запътил към вратата. Влезе рязко и сърцето му спря, виждайки Ронджун толкова съсипан.

- Ронджун, успокой се - говореше Тейонг, но думите му нямаха никакъв ефект.

Джемин направи знак на Те да се отдръпне и се приближи към Ронджун, прегръщайки го силно.

Сълзите на Тейонг също блещукаха в очите му и той сви ръката си в юмрук, захапвайки го, за да не заплаче. Болеше го, когато някой от семейството му страдаше, а той не можеше да направи нищо.

Джемин погледна към Тейонг, докато милваше косата на Ронджун. По-голямото момче кимна и излезе, оставяйки ги сами, а другите се опитваха да влязат, за да помогнат.

- Оставете ги - каза Те и мина покрай тях.

- Но... - опита да възрази Джено, но студеният поглед на Тейонг го спря.

Той въздъхна и погледна към вратата за последен път преди да се върне на мястото си.

- Хьонг, успокой се - каза Джисънг на Чонло, който обикаляше нервно наоколо и гризеше ноктите си.

- Спокойно - Джемин шепнеше успокоителни думи, докато го люлееше леко, а Ронджун плачеше с глас в ръцете му.

Защо се случваше това? Защо на него? Трябваше да има и друг начин да...

- Ронджун - повика го Джемин. - Ронджун, погледни ме.

Нана приклекна до неговото ниво и обхвана лицето му в шепите си, триейки сълзите му.

- Спри да плачеш - каза тихо той. - Спри, моля те.

Ронджун отвори очи и го погледна, опитвайки да си поеме дъх.

- Точно така - усмихна се леко Джемин. - Не плачи, Ронджуни.

Дребното момче кимна и сложи ръце върху неговите.

Постепенно се успокои и се остави в ръцете на Джемин. Той винаги знаеше как да подходи с него, винаги беше толкова внимателен и нежен...

- Джемин - изхлипа той.

- Спокойно - той помилва лицето му внимателно. - Искаш ли да легна при теб?

Ронджун кимна леко и Нана събу маратонките си, качвайки се на леглото при него. Тъмнокосото момче се отмести леко и му направи място.