Niebla || renmin

2 ⓡ

Ронджун отвори бавно очи. Обстановката му бе напълно непозната и той се зачуди какво става. Постепенно спомените нахлуха в главата му и той стана рязко, но веднага съжали за това.

Усети силна болка в главата си и легна обратно, поемайки си дълбоко въздух.

- О, буден си - каза Тейонг, който влизаше в стаята.

Ронджун погледна в негова посока и се усмихна слабо.

- Какво стана? - смръщи вежди той.

По-големият седна на стол до леглото му и хвана едната му ръка.

- Припадна, Ронджун - отвърна той.

Ронджун въздъхна примирено, сякаш бе очаквал това да се случи.

- Ще ми кажеш ли какво става?  - Те помилва ръката му леко.

По-малкият извърна поглед и за миг затвори очи.

- И аз не знам.

- Другите казаха, че днес си изглеждал уморен. Защо не каза да спрете записването, след като не се чувстваш добре?

- Просто не исках да спъвам останалите, само защото ми е било леко замаяно - извини се той.

- Всеки един от екипа е важен - Тейонг стисна ръката му, за да даде по-голям ефект на думите си. - Ти също си важен, Ронджун.

- Така ли? - повдигна вежди той.

- Разбира се! Какво? Да не би някой да те е обидил? Покажи ми го и ще му сритам задника.

Ронджун му отправи благодарствена усмивка.

- Просто напоследък с Джено не се разбираме особено и това ме кара да се чувствам... жалък.

- Джено ли е причината? - намръщи се Те.

- Не. Всъщност не знам. Не знам къде сгреших, за да се държи така - Ронджун усети парене в очите си.

- Искаш ли да поговоря с него?

- Благодаря, но не. Благодаря и че се погрижи за мен.

- Не знам дали искаш да го чуеш, но Джено беше този, който те намери и помогна да те доведем тук.

- Наистина ли?

Значи все пак още го е грижа за мен?

Тейонг кимна.

- Ще те оставя да си почиваш сега. Обади се, ако имаш нужда от нещо.

Те пусна ръката му, потупа го леко по крака и се изправи, излизайки от стаята.