Niebla || renmin

4 ⓡ

Имаше няколко минути до операцията и Ронджун се притесняваше. Щом се върнаха в болницата беше рано сутринта и Тейонг ги хвана, тъй като бе решил да дойде преди операцията. Двамата се извиниха, но Те се смили само над Ронджун, докато Джемин отнесе цялото конско, когато останаха сами.

- Не се тревожи - каза му Нана, който седеше до него и хвана ръката му. Ронджун само кимна. Всъщност беше страшно притеснен. И изплашен. Не знаеше какво го чака там, но... - Ронджуни.

Той погледна към Джемин, който му се усмихваше.

- Бъди спокоен.

Миг по-късно вратата се отвори и лекарят влезе.

- Готов ли си? - попита мило той.

Ронджун кимна бавно.

- Аз ще бъда до теб, когато се събудиш - каза Джемин.

- Добре - Ронджун си пое дълбоко дъх и погледна доктора. - Да го направим.

Щом излезе в коридора, всичките му приятели бяха там.

Тен дойде до него и го прегърна. Джисънг и Чонло сториха същото. Марк му се усмихна окуражително, а Лукас го потупа по рамото. Тейонг пристъпи към него и хвана ръцете му.

- Ще се справиш, Ронджуни - каза той.

Ронджун се вгледа в очите му и видя подкрепа.

Сетне потърси Джено с поглед и се разочарова, когато не го видя.

- Хьонг - обади се Хечан до него. - Ако търсиш Джено, той...

- Не - побърза да каже той. - Аз просто...

- Може да дойде по-късно - предположи Джънгу, но не изглеждаше толкова сигурен.

- Няма проблем - отвърна Ронджун.

- Ще се справиш, хьонг! - извикаха по-малките след него, докато вървеше по коридора.

- Можеш да го направиш, Ронджун! - той отново чу гласа на Тейонг и се усмихна.

Вървеше редом с лекаря към залата. Не допуснаха Джемин да го придружи и сега беше уплашен.

- Ронджун! - познат глас го повика и той се закова на място.

Обърна се леко и видя Джено, който тичаше към него. Настигна го и не спря, а направо го прегърна.

- Дж-джено... - той стоеше като препариран.

- Съжалявам, че закъснях - каза тихо Джено, докато го прегръщаше силно. - Съжалявам, толкова съжалявам.