Niebla || renmin

5 ⓡ

Ронджун почука на вратата на стаята на Джемин в дорма. Останалите бяха на репетиция, но Ронджун все още не се чувстваше готов да отиде, а и знаеше, че Джемин също бе останал.

Не получи отговор и отвори леко вратата. Влезе в стаята и се приближи до леглото на Нана, където той лежеше с гръб към него.

- Нана? - обади се той. - Спиш ли? 

- Остави ме сам - измърмори приглушено Джемин.

- Искам да поговорим за...

- Дори не смей да го казваш - отсече той. - Върви си, моля те, искам да съм сам.

Ронджун не го послуша и седна в края на леглото, слагайки ръка на рамото му.

- По дяволите, Ронджун! - Джемин се изправи рязко и го погледна. Сърцето на Ронджун се сви, щом видя зачервените му очи. - Казах, че искам да съм сам!

- А аз казах, че искам да поговорим и да изясним това недоразумение.

- Недоразумение? - изсмя се той. - Наричаш това, че се натискаше с Джено в студиото, недоразумение?

Ронджун се изправи и го изгледа ядосано.

- Не съм се натискал с него - каза той.

- Нима? А какво беше онова, което видях? - Джемин също стана и двамата застанаха очи в очи.

- Ако ми дадеш шанс, може и да обясня - смръщи вежди Хуанг.

- Няма какво да обясняваш - метна с ръка Нана. - Не съм ти никакъв, за да ми дължиш обяснение. А и плюс това беше грешно от моя страна да си мисля, че между нас би се получило. Всъщност като цяло беше огромна грешка да си мисля, че ти би отвърнал на чувствата ми. Ясно ми показа къде ми е мястото, Хуанг, благодаря ти. Забрави всичко, което ти казах преди няколко дни. Вече не значи нищо.

Ронджун го слушаше и едва сдържаше сълзите си. Знаеше, че Джемин говори тези неща, само защото е ядосан, но въпреки това го заболя.

- Какво? Защо мълчиш? Нали искаше да говорим? Или осъзна, че това е истината и сега ще изтичаш при Джено?

Ронджун стисна ръцете си в юмруци. Джемин много умело използваше това срещу него.

Тъмнокосия го погледна и видя гнева в очите му.

- Сега си ядосан, Джемин. Нека говорим по-късно.

Ронджун се обърна и малко преди да хване дръжката на вратата, думите на Нана го спряха: