Misunderstood (Loki fanfic)

My life isn't that boring after all

Стоях в леглото си и се взирах в облицования със злато таван .Причудливите фигури издялани в дървото бяха нещо ,което се опитвах да разгадая още от ранна детска възраст.Понякога ,когато се чувствах отегчена или тъжна описвах два кръга във въздуха с ръка и те започваха сякаш да оживяват пред мен.Притежавах сили ,които малко хора в Асгард познаваха,всеки един от тях беше член на кралското семейство.Това беше малката ми тайна.По времето ,когато майка ми все още беше жива тя разбра за способностите ми и ме предложи за помощник на краля ,научи ме да контролирам с магията си и да не се отдавам на желанието за контрол над останалите.Тя е мъртва.Тайната ми е на сигурно място,с нея,в пламъците,които я погълнаха в деня на погребението й ,кралят отдавна се беше отказал от мен .

Закрих лицето си с ръце ,за да се отърся от мислите си.Времето беше потискащо и не допринасяше с нищо хубаво за настроението ми.Бавно махнах чаршафа от себе си и се изправих в леглото си.Босите ми крака докоснаха студения каменен под ,от което настръхнах.Протегнах се и от устата ми се изплъзна продължителна прозявка.След като вече официално се бях разсънила ,изпълних обичайните си приготовления ,които включваха да си взема душ и да се приведа в приличен вид.Сплетох косата си небрежно ,така че по – голяма част от нея да остане пусната и да пада свободно по раменете ми .Отправих се към гардероба и дълго гледах роклите ,които висяха там.Накрая една от тях привлече вниманието ми – изящната й пола падаше свободно и беше покрита със златни звезди ,които се покачваха чак до талията ,корсетът беше черен и подчертаваше всичко ,на което си заслужаваше да обърнеш внимание .

Не след дълго хвърлих последен критичен поглед към огледалото и излязох от стаята си .Днес беше важен ден ,денят в който щях да прославя семейството си (или това което беше останало от него ).Преди 3 години на същия ден Один беше посетил дома ми и ми беше предложил да ме приюти при себе си веднага щом навърша пълнолетие и да ме обучи да се бия редом с него и синовете му.Единственото ,за което можех да мисля е как ще се срещна с един от най – великите магьосници в кралството – принц Локи,но много неща се промениха от тогава.Обичания от всички син на Один се опита убие баща си и да завземе Асгард,след като беше разгромен от брат си ,той потъна в мистерия.От 1 година никой и дума не беше чувал за него. Дали беше в тъмницата ?Оставен да изгние в самота.Или беше пощаден заради майка си – всемогъщата Фрига?Сякаш тъмна мъгла беше обгърнала съществуването на младия принц.До днес.

Кратко ,но настоятелно почукване по външната врата ме откъсна от мислите ми .Те бяха тук.Бях говорила с баща си за днешната визита на краля ,но той сметна ,че това бяха глупави ,наивни детски приказки.За него това така наречено обещание беше измислица ,с която да прикрия тъгата си от преждевременната смърт на майка.......но грешеше.

С бързи стъпки слязох по стръмните стълби и забелязах баща си ,който спокойно пиеше кафе на масата в кухнята и разлистваше някаква книга за елфите.Бавно се приближих до вратата и решително отворих.Мечтата ми се сбъдна.Не беше измислица.Пред мен в цялото си величие стоеше Один,златните му одежди блестяха дори при липсата на слънце и на лицето му беше изписана усмивка.Направих поклон и го приветствах в къщата.Один застана до мен и ми подаде ръка :

-Стани ,дете мое ,ти си вече част от кралското семейство ,не поданик .

Опитах се да сдържа голямата усмивка ,която заплашваше да огрее лицето ми .Усетих потупване по рамото и забелязах баща си с разлято кафе по дрехите.Той ме гледаше с неописуемо изумление.Той целуна челото ми и ми направи знак да ги оставя насаме.С посърнало лице се качих в стаята си и допрях ухо до вратата с надеждата да чуя разговора им,когато чух стъпки ,които се приближавах до мен .Отблъснах се безшумно и почти скочих на леглото си .Татко застана на рамката на вратата и ме погледна.Той разтвори ръце ,подканяйки ме да го прегърна .Притиснах се плътно към него и очите ми се напълниха със сълзи.Той погали дългата ми коса и прошепна :

-Обичам те ,Бела.- баща ми повдигна брадичката ми и избърса сълзите ми - Не ме разочаровай.Направи го за мен ,за майка ти и най – вече ,за себе си .

.Усмихнах се и най – накрая се отделих от прегръдката ни .Погледнах игриво към него и посочих дрехите му с пръст ,промълвих едно от първите заклинания научени от майка и след по – малко от секунда ,кафето изчезна.Двамата се засмяхме и се прегърнахме за последен път.Откачих наметката си от закачалката до нас и махнах на баща си .Телепортирах се до външната врата и последвах Один.........от днес нататък всичко ще бъде различно,това беше единствената мисъл ,която се въртеше в главата ми докато се качвах в кралската каляска.

Извинявам се ,че историята до тук е малко скучна ,но обещавам ,че Локи ще се появи още в следващата глава.Ако това ,което прочетохте до тук ви хареса - коментирайте  ,гласувайте и споделайте мнението си .<3