Misunderstood (Loki fanfic)

Being inlove

Бела Г.Т.

Затръшнах вратата на стаята си .Запътих се към леглото си и се спънах в килима.Обърнах  масичката ,която стоеше до мен и книгите от нея полетяха във въздуха.Една от тях удари стъклената врата ,която водеше до терасата и я строши на малки парченца ,които се изсипаха върху мен.Изненадващо се отървах с няколко леки порязвания и желанието да убия някого.Седнах в купчината от стъкла и притиснах колене към гърдите си ,зарових ръце в косата си и освободих сълзите си .Омръзна ми да бъда силна ,искам да съм слаба ,да бъда вихрушка от емоции , да не се задушавам всеки път,когато казвам истината ,когато ме е грижа за някого ,когато съм около него.Чувствам се зле,гладна съм ,изморена съм ,всички ме боли от тренировката .Илюзията на Локи се бе изпарила и пак си бях аз ,с разкъсана тениска ,с кръв по ръцете ,потна ,мръсна ,тъжна.Какво исках всъщност? Искам да бъда спасена от мен самата.Избърсах сълзите си ,с което цялото ми лице се покри с черни следи от спирала.Чух почукване на вратата ,не желаех да разговарям с никого,п ък и изглеждах ужасно:

-Върви си !-извиках 

Отвън се чу до болка познат глас :

-Знаеш ,че вратата не може да ме спре,нали?

Знаех го ,и то добре.С последни сили направих излюзия на себе си и стаята.Всичко бе идеално подредено ,а аз изглеждах сякаш нищо не се бе случило.Докато моето подобие с идеална коса и рокля се разхождаше нетърпеливо из стаята аз стоях на пода ,молейки се той да не разбере.

Локи Г.Т.

Прошепнах най  лесното заклинание за отключване ,което знаех,вратата се отвори широко пред мен и аз направих една голяма ,плавна крачка в стаята.Тя стоеше на леглото си и сресваше косата си ,усмихнах се дяволито и щракнах с пръсти.Вратата зад мен се хлопна и останахме заключени:

-Вече сме само двамата ,защо не махнех илюзията ?На бас ,че е изтощително.

Чух тежка въздишка и очертанията на стаята избледняха.Бела стоеше в купчина от стъкла заровила лице в ръцете си ,раменете й се тресяха и тя тихо хлипаше.Цялата стая бе разхвърляна ,книгите й бяха навсякъде и аз ...изпитах нещо.Съчувствие ?Съпричастност?Обикновено бих излязъл от стаята без колебание ,но нещо ме задържаше тук.Застанах до нея и се наведох,стъклата хрущяха под обувките ми и издаваха характерното за мен промъкване.Тя дори не вдигна поглед към мен:

-Остави ме ,намира.

Вдигнах брадичката й нежно и я принудих да погледна в очите ми:

-Стани ,това е заповед.

Бела се дръпна рязко от мен и стана.Погледна ме ядосано:

-Какво искаш от мен по дяволите !- изкрещя тя -Излез от стаята ми !

-Няма .- хванах ръката й и я поведох към леглото й 

Оставих я да седне и застанах до нея .Прегърнах я :

-Локи ,остави ме !Не ми трябва успокоение добре съм,не ми трябва ничие съжаление ,особено твоето!-тя крещеше ,бореше се ,удряше по гърдите ми с ръце ,но накрая се предаде.

Прегърна ме през кръста и стояхме така известно време.Погалих главата й  и дълго време си играх с едни непослушен кичур ,изплъзнал се от плитката й.Усмихнах се на себе си ;

-Бела?

Тя се обърна и главата й лежеше в скута ми тя погледна прави в очите ми и се чувствах сякаш чете мислите ми .За първи път чувствах ,че си нямам понятие от някого и беще страхотно.Засмях се тихо:

-След като вече официално ние двамата сме едни от най - добрите магьосници и скандалджии в целия замък- направих лека пауза и погледнах към нея ,голяма усмивка  се бе изписала на лицето й -Би ли ме придружила на бала довечера?И на бала след това ?И на този след него?

Отвърнах поглед от нея ,но усетих топла длан на бузата си Тя обгърна лицето ми с ръце и сля устните ни в едно ,в една страстна ,огнена целувка ,която за части от секундата  измести всички проблеми и недоразумения.Вплетох пръсти в косата й и когато я най - накрая се отдели от мен погледай падна върху моята коса.Тя прибра зад ухото ми един кичур и се усмихна :

-Ще дойда ,ще бъда твоя дама ,днес ,утре и до края на живота ти .

-Нищо няма да ме направи по - щастлив.

Надявам се историята да ви е харесал ,тя бе доста кратка ,но скоро следва една доста  по - дълга отново свързана с Локи ,но си мислех да направя ,,x reader '' история ,така че само времето и вдъхновението ще покажат. :)