Misunderstood (Loki fanfic)

Being a shadow isn't as easy as it sounds

Бела Г.Т.

Вечерята мина без непредвидени сблъсъци.Тор и Один обсъждаха бойни стратегии ,докато аз ,Фрига и Локи мълчахме и търпеливо чакахме края на угощението.Погледа на принца не се отделяше от мен ,което ме наведе на мисълта ,че е прочел малката бележката,която му оставих.Интересното беше ,че всички се държаха сякаш избухването на Локи на обяд не се е състояло.Никой не повдигна въпроса за това и не знаех дали е заради мен или по – принцип го пренебрегват така.Когато всички замлъкнаха единственото ,което се чуваше бе тиктакането на часовника .Хвърлих му бърз поглед и с изненада установих ,че вече е почти 8 часа .Измъкнах се от вечерята с извинението ,че ме боли глава и ще се оттегля в покоите си .От тук насетне плана ми беше лесен - щях да се преоблека набързо,след което ще отида в градината незабелязана с надеждата Локи да ме последва.

Локи Г.Т.

Докато вечеряхме въздържах емоциите си ,не заради внезапно стопляне на отношенията с баща ми ,а съвсем напротив.Бях твърде зает да чета мислите на Беладона,но тя бе затворила съзнанието си за мен.Интересно ми беше какво се криеше зад милата усмивка ,която не напускаше лицето й .Всеки си има тъмна страна .Тя само чакаше да бъде открита и пусната на свобода.Днес когато се прибрах от дългата си разходка ,с изненада забелязах ,че книгата,която забравих стоеше пред вратата ми.Наведох се и я вдигнах ,при което от нея изпадна бележка ,писана на ръка .Беше от нея .Искаше да се срещнем.В това момиче има нещо,което не разбирах.Няколко часа по – рано се държах пренебрежително и подигравателно с нея ,а тя вместо да се обиди, като всички ,искаше да ме опознае.Бях поласкан от предложението й и прекарах целия ден в кроежи за това как да се измъкна.Напоследък всички стражи се чувстваха длъжни да ме следят .Видях как Беладона грациозно се надигна от стола си и без дори да трепне излъга баща ми в очите,което беше сигнал за мен да приключвам с вечерята си .Дадох й 10 минути ,за да не изглеждам подозрително и напуснах трапезарията.Очертава се интересна вечер.

Бела Г.Т.

Вложих много мисъл в това с какви дрехи да се появя на срещата ни .Вечерта вече се бе спуснала над Асгард и навсякъде цареше тъмнина,освен в градината.Фонтаните ,които бяха почти навсякъде излъчваха ярка светлина ,която озаряваше и най – мрачните участъци.Облякох рокля със семпла дълга тъмнозелена пола от сатен с пришита дантела ,чиято горна част бе с гол гръб и дълги ръкави ,които се разкрояваха към своя край.Разпуснах дългата си тъмна коса от плитката и я оставих да пада свободно на вълни по раменете ми.Сложих пелерината си ,обух черни ботуши на висок ток и напуснах покоите си.Не желаех никой да ме вижда ,щеше да бъде подозрително да се измъквам от замъка в 8 часа вечерта ,все пак .Заключих вратата с едно щракване на пръстите си и с бърза стъпка се отправих към парадния вход на двореца,молбите ми бяха чути,той бе отворен и само чакаше да мина през него .И тъкмо когато щях да се запътя натам забелязах двамата стражи.Прикрих се зад една от колоните и останах в сенките.Не знаех какво да правя,бях отчаяна и несигурно обмислях плана си за действие.Опитах се да направя илюзия на Тор ,но беше твърде трудно да се съсредоточа.Изведнъж се сетих за една от младите придворни дами ,които видях днес,имах съвсем ясен образ за нея .Отчаяните времена изискват отчаяни мерки.Сложих ръка пред лицето си и бавно я смъкнах надолу ,сякаш свалях маска и ме обгърна зелена светлина .В огледалния под видях почти моменталната си промяна и с решителна крачка се отправих към парадния вход.Един от стражите хвана ръката ми толкова силно ,че металната броня покриваща пръстите му накара кожата ми моментално да придобие яркочервен цвят:

-Накъде така малката?

Усетих страха да се надига у мен,какво щях да правя сега:

-Принцеса Беладона е забравила книгата си в градината ,помоли ме да я взема.

Пазачът се засмя и ме погледна похотливо.Потреперих вътрешно,колко гнусни бяха тези мъже.Очевидно лъжата ми бе достатъчно убедителна ,мъжът пусна ръката ми и направи знак да се махна от очите му.След като най – накрая се измъкнах от замъка предположих ,че Локи вече ме чака ,затова започнах да се лутам из градината с надеждата да го намеря.

Локи Г.Т.

Допих чашата с вода ,която стоеше до мен и безшумно станах.Всички се веселяха и дори не забелязаха измъкването ми.Напуснах трапезарията и няколко метра по – надолу по протежението на коридора след като ме обгърна мека зелена светлина очертанията на тялото ми започнаха постепенно да избледняват,докато не станах напълно прозрачен.С това заклинание си спестявах дългите и досадни обяснения ,които бях задължен да давам пред стражите ,които смятаха ,че всяко мое измъкване от замъка се дължеше на факта ,че планирам преврат срещу Один.Двама нощни пазачи се зададоха от края на коридора ,препречвайки пътя ми.Самодоволна усмивка заигра на устните ми.Затичах се към тях и замахнах с ръка , един от тях се спъна и падна .Докато все още се чудеха какво се е случило аз го прескочих и продължих пътя си към градините необезпокояван.Тор може би бе силен ,но бе тромав и непохватен,за разлика от мен.Един от многото плюсове на това да бъдеш бог на измамата и илюзиите е факта ,че при нужда можех да съм напълно безшумен и да ставам едно със сенките.

Бела Г.Т.

След дълго лутане из лабиринта ,който кралското семейство нарича градина седнах на една пейка и реших да чакам той да се появи.Погледнах към краката си и разбрах ,че все още бях с образа на прислужница.Кръстосах ръцете си и бавно ги раздалечих ,за да променя дрехите и косата си.Закрих лицето си с ръка и след като зелената светлина спря да струи от пръстите ми чух аплодисменти зад себе си,нямаше нужда да се обръщам с лице към човекът зад мен:

-Здравей Локи.- изправих се и погледнах към тъмната част на градината

От там където светлината на магическия фонтан изчезваше излезе зелен дим ,който се разсея и откри принца ,той се поклони и на устата му се появи подигравателна усмивка :

-Беладона.