Misunderstood (Loki fanfic)

The dark prince 's drama

Пътуването до замъка ми се стори най -дългия половин час в живота ми .Один и няколко от слугите му стояха срещу мен и наблюдаваха нетърпеливото ми поведение.До мен стоеше жена на средна възраст с дълга къдрава огнено – червена коса.Тя постави успокоително ръка на коляното ми и се усмихна :

-Лейди Беладона,виждам ,че сте развълнувана.Всичко наред ли е ?

-Може ли да попитам кога започва обучението ми ?

Краля се усмихна:

-Още от утре,съпругата ми и един от най – могъщите магьосници ще те обучават.Ще преминеш през огън и лед ,но ще направим от теб ,най – добрата.

-За мен ще е чест.Възможно ли ще е да бъда обучавана в нещо различно от магия имам предвид освен нея да ми бъдат преподадени основни уроци по самозащита .

Кралят се засмя искрено на запитването ми :

-Мило дете ,щом ще те водим на бойното поле това е повече от желателно.

Тъкмо реших да задам и третия си въпрос ,когато каретата рязко спря ,което ме наведе на мисълта ,че ще е по – добре да замълча за кратко .

Локи Г.Т.

Цял ден замъка беше обзет от суета и пламенна подготовка за пристигането на някаква мистериозна гостенка .Очевидно поредната празноглава хубавелка ,която беше запленена от вида и ,,подвизите '' на брат ми .Днес не благоволих да се появя на закуската ,на която бе задължително да присъствам ,за да може отново да бъда поучаван за това какво трябва и не трябва да правя пред нея.От година живея в изолация от външния свят ,не че някога съм го харесвал.Жителите на Асгард са глупаци ,нуждаещи се от управление ,те са като хората на Мидгард.Всички са родени да бъдат роби и това е само въпрос на време.Никой не разбира какво е да си сянка ,забравен ,изоставен.Презиран от всичко и всички Затворих с книгата си и я оставих на леглото.Изправих се и усещах гневът ,който се надигаше в мен .В главата ми се редуваха 3 чувства – гняв ,презрение,тъга.Демоничния цикъл се повтаряше отново и отново ,и отново:

-Всички ще коленичат пред мен! – изкрещях и кръстосах ръце над главата си и с рязък жест ги разделих.Всички вещи около мен се разлетяха и паднаха с трясък на пода.Част от ценните ми книжа все още летяха във въздуха.Очите ми бяха пълни със сълзи,седна на леглото и яростно ги избърсах с дланта си.Строполих се на мекия матрак и закрих лицето си с ръце.Искаше ми се този ден да свърши .Успокоих се малко и приглади косата си назад.Надянах обичайната си маска на презрение и взех книгата си в ръка .Отправих към вратата ,щракнах с пръсти и всичко в стаята ми пак беше на мястото си . Обядът наближаваше и беше време да се срещна с така очакваната от всички поредна гостенка на замъка .Очертаваше се дълъг ден.