Внуците на Олимп

Хариет Занг

Здравейте аз съм Хариет Занг дъщеря на Хейзъл Левеск и Франк Занг. Знам, че са велики но незнам защо...Така да зап (Ууупс забравих да ви кажа, че гаджето ми е Син на Калипсо и на Лио Валдез и се казва Конър Валдез) Така да започнем (Вече наистина) с историята Тази сутрин се събудих в странна стая според моите харесвания беше с зеленина и имаше камина над нея имаше снимки на мама и татко  и всичко беше подредено. Излязох в коридора и се блъснах с някой. Погледнах и изпищях от радост. Това беше Конър Валдес гаджето ми. Той ме разпитва за спомените ми. Тръгнахме двамата и срещнахме едно русо младо момче и го питахме къде сме.
-Как къде... На 19 етаж Във Валхала. Хотелът за войни на Один които се подготвят за Рагнарок.-каза момчето, което на вид беше колкото мен.- Кои сте вие???
-Аз съм Хариет Занг, а това е Конър Валдес, моето гадже. Кой си ти???
-Аз съм Магнус Чейс. - в този момент излезе едно момиче и отиде да го прегърне - а това е Алекс Фиеро. - Тя му подшушна нещо и той побеля.В очите му имаше сълзи.  - Момент. Те се отдръпнаха и влязоха в една от двете стаи. Аз и Конър отидохме до вратата и чухме разговор. "Скайлър я няма-каза тя.
Как така? - пита той.
Няма яяя...- започна да крещи тя.
Трябва да се видим със Сам"
Ние безмълвно се разбрахме да се отдръпнем и почукахме на следващата врата. От нея излезе едно младо момче и весело каза нещо от сорта че има нови хора в отбора.
- Хайде време е за вечеря! Коя е валкирията ви???
- Вечеря! Умирам от глад! - обади се Конър.
- Какво е валкирия? - питах аз и после помолих - Може ли да ни заведеш до там където ядете???
-Добре хайде - каза той.
Очевидно нарочно изпусна  първият ми въпрос.
Ние отидохме, в...какво е това...ами предполагам, че е нещо като салон за ядене. Там изгледахме как всички нови са умрели, но сякаш нарочно пропуснаха нас двамата...В новаците имаше един, който приличаше на Кулагин...Иии да та се нахранихме и имаше афтърпарти, на което отказах да отида, но Конър задължително отиде и така аз се прибрах, а той не.
На следващия ден продължихме доста спокойно, макар че се опитаха да ни убият около 10 пъти и след вечеря като се прибрахме в стаята ни там имаше снимки на родителите ни...О колко ми липсваха и с Конър си говорихме за това, оказа се че на него също много му липсват.
- Магнус Чейс....- казах аз.- фамилията ми звучи супер позната....