The Mental Illness's cure

03.

Измина седмица от случилото се.
Чонгкук изпитваше страх и не можеше да премине прага на онази стая отново. Цели седем дена,той караше своят най-добър приятел и колега,Парк Джимин,да носи нужните лекарства на Юнги.
Това нямаше ефект.
Независимо от това кой се грижеше за Юнги,той не приемаше лекарства,нито пък храна и нужните витамини.
След всяко посещение,Джимин докладваше начинът на държание,маниерите,отношението и настроението на пациент "093".
Кук записваше всеки малък детайл,опитвайки се да открие някакъв напредък,но уви той правеше точно обратното. Отдалечаваше се от лекът.

Днес всичко изглежда нормално,поне доколкото можеше нещо да бъде нормално в клиника за психично болни. Кук хапваше люти нудли в кабинета си и гледаше в една точка. Бе замислен. Знаеше,че не може да кара Джимин да върши неговата работа още дълго,но и не изпитваше онова огромно желание да влезе в стаята,което имаше първият път.
Все още усещаше онези ледени ръце около врата си да ограничават кислорода в дробовете му.

*в денят на случката*

Юнги гледаше момчето пред себе си да стои на студеният под с насълзени очи. Кук най-накрая дойде на себе си. Подпря се на стената и се изправи бавно. Прегръщаше трудно,в опит да възвърне усещането си. Направи бавни крачки към русокосия и подаде ръка към него.

Юнги го погледна и виждаше нещо опасно в погледа му. Шизофренията си правеше номера с ума му. Лечителият му,в неговите очи,изглеждаше като психопат,готов да го убие по същият начин,по който той се опита да убие него.

-...М-махни се от мен...Махай се!

Чонгкук се шокира от реакцията на Юнги. Пациентът му беше заровил глава в коленете си и потреперваше. Кук застана на колене и се загледа в момчето.

"Защо на моменти си толкова опасен,а сега си невинен Юнги? Защо не мога да те излекувам?"

Не искаше да го вижда болен вече. Две години без лек за него.Никой не иска да бъде с двойна диагноза за психични разстройства.
И отново сякаш не мозъкът на Кук ръководеше действията му,а сърцето и душата му. Той обгърна Юнги и затегна хватката си около него,криейки лицето си в рамото му.

-Какво...

Юнги стоеше и гледаше в една точка без да помръдне. Усещаше топлотата,която излъчваше Кук,и не му харесваше как тялото му започва да се затопля.
Трябваха няколко секунди преди Юнги да се усети и да изблъска Чонгкук от себе си.