The Mental Illness's cure

02.

Кук сякаш бе попаднъл в транс.
Думите на пациента му бяха като куршуми. Не искаше да показва слабост пред "093". Искаше да му покаже,че той ще бъде този,който ще е излекувал заболяването му. Той ще го спаси и няма да се провали.

"Защо стоиш просто така Чонгкук,хайде стегни се!"

Изведнъж това така уплашено момче придоби друг облик. Стана сериозен и самоуверен. От друга страна,върху лицето на Юнги се изписваше изненада.

"Що за хлапе си ти?"

Това беше спечелило вниманието на Юнги. Макар и да не му се вярваше,някой най-накрая не се чувстваше в опастност да седи с него в една стая.

-Съжалявам за това мое държание...

Юнги замръзна. Погледът му показваше неразбиране спрямо новият му доктор.
Чонгкук се зае с нагласянето на хапчетата. Имаше си ред на приемането им,а той обеща да спазва всичко точно,без изключения.
Баджът му леко се поклащаше при всяко негово движение и Мин,макар и сред всичките тези движения,успя да прочете името "Чон".
Не му говореше нищо. Не бе срещал човек с подобна фамилия,нито пък бе убивал мъж.
Или не помнеше,че го е правил.
И въпреки тези факти,това име имаше нещо познато. Нещо болезнено.
Чонгкук бе подредил лекарствата,започвайки с това,което трябваше да бъде прието първо,и завършвайки с антидепресантите.
Но "093" имаше нужда от храна.
Съдейки по вида му,Кук можеше да предположи защо лечението му не върви. Не е близвал храна от може би цял месец.

-Добре,Юнги,нека пър-

-Първо спри!

Помощникът погледна към пациента си с объркване.

-Слушай,Чон,не искам да се друсам с тези лекарства. Те няма да ме оправят!

Тонът на Юнги започна да става враждебен. Погледът му бе заплашителен и се опитваше да се измъкне от усмирителна си риза,но без успех.
Кук си спомни какво бе написано в досието му. Първият стадий гласи,че пациентът може да се почувства застрашен. Това е редакцията на Юнги срещу Кук. Мисли го за заплаха,защото е нов и не знае с какво си има работа.
Чонгкук си беше наумил нещо,но го остави като обция "Б".

-Слушай,Юнги...всичко ще е наред,обащвам.

-Не,не няма да бъде!!! Всички това повтарят през последните две години и виж до къде ме доведе това!!! Аз съм с шибана усмирителна риза,а това е страшно неудобно! Седя тук,заключен,като опитен плъх и някакви страшни доктори идват тук и ме тъпчат с лекарства! С какво ти си по различен от тях?! И ти дойде за това нали?