The Mental Illness's cure

04.

Кук вървеше по коридора с хапчетата,затворени в шепата му,и все още усещаше лек страх в себе си. Щом наближи стаята,стомахът му се сви на кълбо. Гледаше как надзирателите отключваха бавно вратата. В гърлото на Чон сякаш заседна голямо буца след като тя се отвори пред него.
Въпреки страховете си,той нямаше желание да се откаже,затова събра нужаната смелост и прекрачи този праг отново.
Неочакваше да завари Юнги така. Бе обърнал гръб,леко присвит като топка,и спеше спокойно. От страхът на Кук не остана и капка. Юнги изглеждаше толкова спокоен в съня си,че Чон дори се замисли за момент. Колкото и да не му се искаше да прекратява сладкият сън на болният си пациент,той трябваше да го събуди. Може би знаеше,че Юнги отново щеше да откаже да приеме хапчетата,но това не спираше брюнета да опита още веднъж.

"Ако продължаваш да отказваш да приемаш лекарствата си и да се храниш...Нещата само ще се влошат,Юнги..."

Кук се взираше в спящия си пациент и отново бе попаднал в размисли за това какво можеше да се случи,ако евентуално Юнги се влоши. Никак не му харесваше никой от възможните варианти,защото имаше малко,които не завършваха със смърт.
Най-малко за това искаше да мисли Чонгкук точно сега. Той разтърси глава и се отърва от негативните мисли.
Настани се на леглото,като внимаваше да не събуди Юнги докато сяда,и тихо изрече името му.

-Юнги...

Кук го буташе леко,но Мин не показа никаква реакция.
Кук продължи да опитва да събуди момчето,но резултатът бе същият. Кук започна да се притеснява. Нещо не бе наред. Чон хвана Юнги и леко го разтресе,повишавайки тона на гласа си.

-Юнги?! Юнги?!

Надзирателите бързо влезнаха в стаята веднага след като чуха виковете на Чон.

-Какво се случи?

-Повикайте доктор Лий веднага!!

Чонгкук не беше напълно подготвен за такива ситуации. Знаеше само,че му трябваше професионална помощ. Това,което Кук успя да направи,бе да провери пулса на Юнги и се опитваше да го свести до последно преди да дойде Лий. Махнаха усмирителната риза от него и Чон само го пое. Носеше го на гърба си и изкачваше стълбите с него до третия етаж. Настаниха го в най-близката стая. Веднага щом безжизненото тяло на Юнги бе поставено на мекото легло,доктор Лий напръска лицето му със студена вода и отвори прозорците и вратата в стаята,за да се образува течение.