Не можех да приема раздялата ни...почнах да взимам наркотици,да пия и почти да не излизам...всичко беше като преди,обаче по-зле.Винаги съм мислила,че няма на къде по-зле от предишното ми аз,но явно има...един ден усетих рязка болка в бъбреците,почнах да плюя кръв и да нямам въздух.Заведоха ме в болница,там казаха,че ще ме оперират и че ще ми подменят кръвта,защото съдържа прекалено много наркотични вещества.Сринах се...дойде операцията,направиха я...след нея се чувствах някак слаба...и психически и физически,никой не се беше сетил да ми звънне да ме пита как съм,дали въобще съм жива...накрая стигнах до решението...самоубийство...но не исках да го правя толкова брутално като да се нагълтам с хапчета и алкохол.Реших да го направя така,че да се чувствам добре и всички да го видят.Качих се на покрива на училището.Денят беше четвъртък.Дадох колкото мога повече пари за любимата ми храна,наядох се и привлякох вниманието на всички учители и ученици,започна се...
Моите последни думи:
Здравейте!Сигурно много от вас ме помнят,а други не...защо ли до миналата година не ме забелязвахте?!Защото не бях като вас,бях различна,а вие не различавате хората,които не са ваши клонинги!Съжалявам,че попаднах в такова училище,семейство и такава обстановка.Искам всичко да е като в приказките,но не е!Благодарна съм с това,което съм!Опитах се да се променя,но за какво като така не съм себе си?Обичам се такава каквато съм!
И тогава реших да скоча от училището...престраших се и го направих.Макар да умирам се чувствам щастлива,истински щастлива за пръв път в целият ми живот.И тогава се случи...усетих силна болка за около секунда и после...вече ме нямаше...
