PROFESSION STALKER

27

Гледна точка Неутрал

Джънкук стоеше пред огромната сграда, все още много ядосан и притеснен в същото време. Тъй като се усети, че може Те да реши да отиде при Джимин той му писа.

Куки пое дъх за последен път и бутна огромната врата.

-Господинът ви очакваше. - каза нежен женски глас, насочвайки го към къбинета.

-Шефе, г-н Джеон е тук.

-Може да напуснеш. - каза той с дълбокия си глас, освобождавайки секретарката си.

-На какво дължа тази твоя визита?- засмя се под мустак 

-Много добре знаеш защо съм тук. Нека да не увъртаме.

-Добре тогава.Първо седни и ще поговорим за каквото те мъчи, скъпи ми племеннико.

Джънкук се настани на привидно удобния  диван, като се огледа колко луксозен всъщност е този кабинет. Но това е напълно нормално все пак чичо му е CEO на компанията.

-Е какво те накара да размислиш, Джеон?

-Искам да ми дадеш парите, които обеща.

-Охо, не бързай Джънкук. Ще получиш парите, които съм ти обещал. Но нали знаеш, че всяка сделка си има условия.

-И какви са твоите?

-Бързо загряваш, харесва ми. - усмихна се по-възрастния мъж

-Искаш онзи един милион, нали Джънкук?

-Не увъртай.

-Взамяна ще заминеш с мен в Америка за 2 години.

-Какво!?-  Куки стана от дивана, шокиран.

-Ами образованието ми?- попита той леко притеснен

-Не се прави на ударен Джънкук, не образованието е проблема. Не искаш да напуснеш Техьонг, нали?

Джънкук се стаписа и не знаеше какво да отговори.

-Помисли си над предложението ми, Джеон. Не искаш Техьонг да бъде наранен от Джимин, нали?

-Съгласен съм.

И с това Джънкук подписа договора, който беше на бюрото на чичо му.