PROFESSION STALKER

11

Гледната точка на Техьонг

-Ще ти разкажа, щом толкова настояваш Джънкук.

Три години по-рано

Бях развълнуван, тъй като след толкова дълго време майка ми и баща ми поискаха да излезем заедно. Татко ми каза, че е подготвил изненада специално за мен.

Мама ме беше изтупала, сякаш ще ходя на сватба. И двамата изглеждаха нервни по незнайна причина. След няколко минути пристигнахме пред едно кафене, като майка ми ме огледа за последно преди да ми каже 'Представи се добре.' аз я погледнах объркано, но кимнах в съгласие.

Влязохме в кафенето и аз исках да седна на една произволна маса, когато баща ми ме спря и каза 'Не, имаме си запазена маса.' аз отвърнах с добре и се усмихнах, вървейки след тях до запазената маса.

Постоянно мама ми се кара за това, че нямаме пари и че колкото и да работя нямало да ни стигнат парите. Искаше да се оженя за някое богато момиче, но аз и обясних че съм гей.

Доста време им отне на родителите ми да се съгласят, не комуникираха с мен. Дори не искаха да ме виждат.

На така наречената запазена маса имаше вече седнало момче, което поздрави родителите ми и се усмихна казвайки 'Това ли е?' А те само кимнаха.

Седнахме на масата и момчето подаде ръка за да се здрависаме. Хванах я, а той каза  'Приятно ми е Парк Джимин.' 

'И на мен аз съм-' бях прекъснат от момчето 'Новата ми вещ.'

'М-моля?' отдръпнах ръката си, поглеждайки към родителите си.

'За какво говори, този?' обърнах се към тях.

'Мамо?'

'Татко?'

Започнах да се паникьосвам. Реших, че ще е най-добре да се махна от тук и поречих да стана но заповедния тон на баща ми ме спря 'Никаде няма да ходиш.'

'Какво?' попитах с пречупващ се глас

' Ти си вече негова собственост.' каза майка ми със съвсем спокоен глас.

'Изглежда не ви разбрах, как така съм негова собственост? По дяволите някой да ми обясни!'

Баща ми ме накара да седна обратно на стола и ме потупа по рамото казвайки 'Продадохме те.'

'М-Моля?!' изписках, без да мога да сдържам вече сълзите си.

'И без това вината е твоя, че не се ожени за богато момиче. Нямаме пари заради теб. Трябва да се отплатиш за всичките тези години в които сме се грижили за теб.'  каза майка ми със злобен глас.

'Н-но а-аз щ-ще си намеря по-добра работа. Моля ви не го правете.' казах плачейки 

И двамата ми обърнаха гръб и бяха решени да ме оставят с онзи Парк Джимин, точно преди да ги спра с въпроса 'За колко?'

'Моля?' попита майка ми

'За колко ме подадохте? Колко пари струва единственият ти син?' попитах гледайки я в очите.

'1 милион долара.' каза тя и замина заедно с баща ми оставяйки ме при новият ми собственик.

'Разбрах, че си студент.' каза момчето

'Да.' 

'Ще ти позволя да учиш и да живееш на квартира другаде, но от тук нататък запомни че ти си мое притежание и ще ме питаш за всичко.'

'А какво трябва да кажа на приятелите си за теб?'

'Че съм ти гадже.'

'Това означава ли, че няма да мога да си имам приятел?'

'Да. Ти си мой.'

Не можах да кажа нищо повече, защото сърцето ми се късаше.

'Когато те поискам, ще идваш при мен. И гледай да изглеждаме много влюбени пред хората за да не бъдеш наказан.'