29

606 67 0
                                    

Гледна точка Неутрал

Техьонг беше заключил и се молеше където и да е Джънкук да се върне по-бързо.  Той разбра, че Куки не е бил при Джимин понеже той не спомена нищо.

До буквално 5 минути пред вратата беше не кой да е, а самият Джимин.

Техьонг се опита да звънне или пише на Джънкук, но телефонът му беше изключен или извън обхват.

-Техьонг не ме нервирвай, отваряй вратата!- извика разярен Джимин

Не беше получен отговор от страна на Техьонг.

-Отваряй ти казвам, кучко!

Отново нищо, Те едвам сдържаше сълзите си.

-Ще разбия проклетата врата,ако не отвориш до три секунди.

Техьонг извади телефона си и написа съобщение на DaddyKook с надеждата той поне да предаде на Джънкук.

TaeBae

Моля те кажи на Джънкук, нуждая се от неговата помощ!

Те прибра телефонът си и зачака да стане чудо.

Джимин продължаваше да блъска като пълен ненормалник и крещеше и псуваше горкият Техьонг.

Милият колкото сила имаше се опитваше да затиска вратата, която вече бавно започваше да се отваря от блъскането на Джимин.

Техьонг разбра, че Джънкук може и да не се появи. Изтината беше, че Джимин нито веднъж не го бе докосвал и при мисълтта Те да бъде опетнен от него той взе нещата в свои ръце.

Погледна още веднъж телефона си и видя само, че съобщението му е seen.

Пое си дълбок дъх и се отправи към кухнята. Взе един от най-острите ножове, като преди това той на-после освободи сълзите си.

Чу се силен трясък и вратата на малката им квартита беше разбита. 

-Техьонг, къде си курво- -Джимин бе прекъснат от покъртителната гледка пред себе си.

PROFESSION STALKER Where stories live. Discover now