32

652 75 6
                                    

Гледна точка Неутрал

След сключването на договор между Джънкук и чичо му, момчето след 2 месеца се налага да замине за САЩ.

-Те..- каза Куки милвайки го в скута си по меката коса.

-Хм?- отвърна хьонга докато ядеше сладолед.

-Мисля, че трябва да поговорим.

-И аз искам да поговорим, Джънкуки. - Те остави сладоледа настани и се обърна към Джънкук разкрачвайки се, седейки срещу него.

-Обаче не стой така.- каза Джънкук, на който сърцето започна да препуска от позата на Те.

-Защо, какво ми има?- попита Техьонг като скъси и малкото разстояние между тях допирайки телата им едно в друго.

-П-престани. - каза по-малкото момче на което започна да му става топло.

-Хмм ама какво съм направил?- попита отново хьонга като се отърка в пакета на по-малкият.

-С-стига Те.- каза Джеон като се опита да се отдръпне от момчето пред него, което вместо да се махне се вкопчи още повече в Джънкук.

Техьонг обви ръце около врата на Джънкук и сля устните им в целувка, което не беше като другите им -нежка, а напротив беше страстна и гореща.

Джънкук беше доста изненадан и за няколко секунди се чудеше какво се случва, но после отвърна на целувката на Техьонг като поиска вход който моментално получи.

Техьонг продължи да се отърква в Джеон докато не излезе един стон от устните на по-малкият който започна да диша тежко.

Отделиха се за няколко секунди и Джункук забеляза издутината в панталоните на Техьонг, който само погледна встрани засрамен, осъзнаващ какво искаше.

Джънкук обърна главата на Те, като отново го целуна странстно продължавайки действията на своя хьонг. 

Техьонг го отблъсна и каза само едно тихо -Извинявай, не исках да те принуждавам- -но бе спрян от устните на по-малкият, който след като се отделиха за въздух каза -Трябваше да спреш когато можеше, вече е късно. - и продължи да целува своето момче.

Техьонг обви ръцете и краката си около Куки и заедно се отправиха към спалнята на по-малкият като не се отделиха от целувката дори и за миг.

Желаеха се толкова много, че сякъш нищо друго не беше от значение.

И така те се отдадоха на най-страсната нощ в животите им...


~~~~~~~~

Misleh da produlja ama poneje ne moga da pisha smut si kaza aide nema..



PROFESSION STALKER Where stories live. Discover now