4 friends , 1 cabin

~Джейсън~

-Ева , не ! - повторих за пореден път.
-Моля тееее , ще се оправям съвсем сама. Просто ми трябват тези 1,600 долара за първата вноска! - продължи да се моли тя.
- Едно - не се изнасяш , две - нямам толкова пари. - казах , отсервирайки няколко празни чинии към кухнята.
Тя ме последва вътре. Там Еди миеше чинии. Оставих тези , които носех до мивката и той се зае с тях.
- Еди , обясни на Ева защо не може да се изнесе от вкъщи .
- О, Ева , наистина не си заслужава ! - каза Еди , искрено. - Трябва да си готвиш сам , да чистиш сам , да плащаш сметки сам , да се пазиш сам , правиш всичко сам. В началото , когато нямах работа , минаваха дни без да продумам и дума . Не си струва , стой си у вас.
- Още ли искаш да се изнесеш ? - попитах я , повдигайки вежди.
Гледаше Еди шокирано , но бързо се съвзе и ме погледна отново с "ядосано-сериозното си изражение".
- Да . - каза тя. - И ще го направя. - беше последното , което каза преди да излети от кухнята .
Еди ме погледна в шок.
- Какво ѝ е ? - попита той , подсушавайки една чиния.
- Вкъщи и било тясно , нямала лично пространство и постоянно сме я карали да върши нещо.-обясних , изваждайки телефона си.
- Ще и мине . Рано или късно .
Имах съобщение от Милър.
Милър : Ще мина да те видя.
Не написах нищо , защото чух вратата на закусвалнята да се отваря.Излязох , за да го посрещна.
- Хей , хей ! - поздрави той , здрависвайки се с мен.
- Какво правиш тук? - попитах ,усмихвайки се .
- Не може ли да дойда да видя най-добрия си приятел.- попита той повдигайки рамене.
Седнахме на високите столове до бара и се обърнахме един срещу друг.
- Имам предложение за теб . - каза той усмихнато.
- Не. - побързах да кажа .
Усмивката му бързо беше заменена от тъжна физиономия.
- Даже не ми чу въпроса. - каза той обидено.
Усмихнах му се и той продължи.
- Хижата на баща ми , една седмица.
- Милър , какви ги говориш , трябва да...
Преди да успея да довърша,  хвърли 500 долара на барплота.
- Дай ги на вашите.
- Това се води подкуп, нали знаеш? - погледнах го , ядосано.
- Джейсън , прибери парите. - каза той настоятелно и ме изгледа.
Въздъхнах , прибирайки банкнотите в задния си джоб.
- Трябваш миии!- продължи да ми се моли Милър.
- За какво , памперсите ли ще ти сменям? - попитах с лека усмивка.
- Не . Ще водя Кара с мен. - обясни той , усмихвайки се от ухо до ухо.
- Тоест ти трябва да трето колело.- попитах.
- По - точно четвърто.
- Това е обидно. - казах престорено , хващайки се за сърцето.
Двамата се засмяхме . Две стари жени влязоха в закусвалнята , за това станах да взема бележника си за поръчки.
- Ели е третото колело. - каза Милър , когато отидох да взема поръчката на двете жени.
За момент се шокирах . Когато се върнах на барплота побързах да кача поръчката на Еди и се обърнах отново към Милър.
- Нашата Ели. Тази , която не напуска пентхауса си ако не е за да отиде на някое по - скъпо място - ще идва на хижа ? Не вярвам.
Милър се засмя за кратко , но като се успокои ме погледна странно.
- Знам , че я харесваш , говори колкото си искаш глупости за нея . Мога да го видя в ауратата ти. - каза той с престорен глас, правейки глуповати движения с ръцете си.
Харесвах я. Не отричам.