4 friends , 1 cabin

~ Кара ~

Приех предложението на Милър. Трябваше ми. Щеше да ми се отрази много добре. Щях да се измъкна от вкъщи за поне малко.Гейл ми се моли може би ден и половина и той да дойде , но нямаше да стане.
А когато разбрах , че и Ели и Джейсън също ще идват , полудях.
Понякога да избягаш от реалността с добра компания е единственото , от което имаш нужда.
Почукване по вратата на стаята ми , ме накара да подскоча. Лежах на леглото си по корем и четях книга.
- Гаджето ти е тук...- процеди майка ми , наблякайки на думата "гадже".
Погледнах я озадачено , но преди да успея да кажа каквото и да е , тя тръгна по коридора . Точно преди да върна вниманието си към книгата, някой влезе в стаята ми . Повдигнах поглед,  за да видя Милър облегнал се на рамката на вратата.
-Хей ! - поздравих и започнах да подръпвам дрехите си или да приглаждам косата си , за да не изглеждам сякаш току-що съм станала.
- Хей !- каза той усмихнато докато ме наблюдаваше.
Имаше кратък момент на мълчание , който аз побързах да наруша преди да стане твърде неловко.
- Какво правиш тук? - попитах го . - Ела , седни. Не стой прав. - побързах да добавя.
Той тръгна към леглото и седна на ръба . Аз седнах близо до него .
-Не ми се седеше вкъщи и реших да дойда те видя. - обясни той , облягайки се на дланите се . - Но май майка ти не е особено доволна , че съм тук?
- Тя НИКОГА не е доволна . Каквото и да направиш за нея . Не ѝ обръщай внимание. - казах му и се огледах , защото се чуствах странно ако гледах него.
Той се усмихна и също се огледа из стаята.
- Как си с опаковането ? - попита той. - Ели тази сутрин ми прати снимка и не бях сигурен дали приготвя багаж или просто торнадо е минало през стаята ѝ.
Засмях се.
- Да , и на мен ми я прати. Такава си е Ели.
- Не отговори на въпроса ми. - настоя той.
Станах и отворих вратата на гардероба си , за да види двата ми напълно готови куфара.
- Бърза си. - усмихна се той.
- Започнах още на деня , в който ти казах "добре". - усмихнах се гордо и затворих вратата на гардероба.
Отново настъпи момент на кратко мълчание , в който и двамата гледахме краката си или нещо по пода.
- Радвам се , че прие. - промърмори Милър по едно време.
- И аз. - казах , усмихвайки се.
След това се заговорихме за нещо много излишно. След това брат ми дойде и започна да ни тормози и той да дойде. След това малко го изритах от стаята. И така не се и усетихме кога мина времето.
Едно знаех - бях щастлива.