На четирима приятели им трябва почивка от натоварващото ежедневие , което водят в Сан Франциско . Плана им е да си отпочинат за седмица в хижа близо до фермерско градче ,недалеч от дома. Ще бъде ли наистина почивка или просто друга наторваща седмица?
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
Въртях химикала си в ръка , от време на време , поглеждайки към часовника на стената , в очакване часа да свърши. Живота ми беше тоооолкова скучен в последно време , че наистина имах чувството , че ще пукна от скука скоро. Най-сетне звънеца иззвъня , обявявайки края на часа. Събрах набързо всичко в раницата си и се отправих към шкафчето си. С излизането ми от стаята някой се провикна зад мен. - Кара! Чакай! Беше Милър - един от най-добрите ми приятели ( също така и личния ми шофьор). - Какво ще правиш след училище? - попита той щом не настигна. - Ще ме закараш вкъщи , за да мога да се скарам с мама и да се затворя в стаята си до края на деня . - обясних с фалшив ентусиазъм . - Защо не дойдеш да гледаме филм вкъщи ? - погледна ме той умоляващо. - За да не давам причина на мама за друг спор.- казах отваряйки шкафчето си , захвърляйки раницата си вътре. Милър се облегна на съседното шкафче , с въздишка. - Имаш ли планове за ваканцията? - попитах го , затваряйки шкафчето си. - Има няколко партита в града , но мисля , че ще пропусна . - измънка той. - Милър Дейвид ще пропусне парти! - възкликнах , преструвайки се на изненадана . - Нечувано. - А може ли да чуем вашите невероятни планове , мис Марин? - попита той . - Нямам такива , въпреки , че не бих отказала малка екскурзия до някъде. - въздъхнах , поемайки към паркинга на гимназията. - Ами да тръгваме! - възкликна Милър. - Де да беше толкова лесно.- засмях се . Излязохме на паркинга и се насочихме към сивия му Ford Mustang. - Аз съм сериозен ! - каза той ,отключвайки вратите на колата. - И къде ще отидем ако не е тайна ? - попитах , седайки на предната седалка . - Където кажете , милейди . - каза Милър с престорен глас и някакво движение на ръката. Засмях се. - Ще обмисля тази изкушаваща оферта. - казах и аз съм престорен глас , след което той запали колата и потеглихме . С неговото бързо каране и доста зелени светофари , пристигнахме пред вкъщи . - Обмисли предложението ми , сериозен съм. - каза Милър , когато отворих вратата . - Непременно . - усмихнах се и слязох от колата . Сбогувах се преди да затворя вратата и поех към входната врата. Отключих и я отворих тихо , ослушвайки се . Беше значително тихо. Можеш да чуя звука на телевизора във всекидневната. - Кара! - провикна се майка ми от кухнята . Въздъхнах и поех натам. - Защо закъсняваш ? - попита тя , застанала до кухненския остров. - Мамо свърших преди половин час.Как така закъснявам ?! - попитах , вече раздразнено . - Пътя от училище до вкъщи е 15 минути. - каза тя . - Пак си била с онова богаташче . Извъртях очи , готова да експлодирам. - С него си само заради парите му , мен няма как да ме заблудиш. - измърмори тя. - Не сме заедно . - процедих през зъби .Понечих да се обърна и да тръгна към стаята . - И лъже на всичкото отгоре . Малка кучка . Срам ме е от дъщеря като теб. - избълва майка зад гърба ми. Продължих по пътя си. Слушах същото нещо всеки ден, в продължение на години. Беше спряло да ми прави впечатление отдавна. Качих се в стаята си и побързах да заключа вратата зад себе си. Въздъхнах и легнах на леглото , вземайки книгата , която четях , от нощното шкафче . За момент наистина обмислях да приема предложението на Милър.
