АКОПЕЛАЛСИСИС

ГЛАВА 5 - Плод туист

Милчо и Салфетка бягаха по коридора от баба Зелка, докато не намериха голям капак на пода, след като Салфетка се спъна в дръжката му. Чуваха как бабата бяга към тях, но не я виждаха още. Милчо Доматов го отвори и влязоха, после слязоха по една стълба и се намираха в мазето. Тръгнаха да бягат по друг коридор. Много коридори имаше тази къща.

-ЗАЩО ИСКА ДА НИ УБИЕ?!!!!?!?!?!?!?!?!?!?1?11 - изкрещя Салфетка. Някой отвори капака и слезе по стълбата.

-ЗАЩОТО Е ПСИХИЧНО БОЛНА!!!!!!!!! - изкрещя отговора Милчо Доматов.

-МАЙКА ТИ Е ПСИХИЧНО БОЛНА!!!!! - чуха да крещи бабата от някъде наблизо.

Двамата започнаха да бягат по-бързо.

***

-Може би не трябваше да го убиваме... - замисли се бай Пешко, докато гледаше към мъртвото тяло на дядото. -Сега няма никога да разберем къде е... Хей! Виж това! - посочи бай Пешко една чушково-червена врата.

Агент Децицумиров и бай Пешко я отвориха и зад нея се разкри стълбище. Слязоха по стълбището и ги приветства една лютеницово-червена врата, която отвориха. Зад нея ги приветства коридор, с цвят на повръщано, който миришеше на море, само дето вместо вода в морето имаше кравешка тор и развалени краставици. На края на коридора видяха човек с черно-червена роба.

-Горе ръцете - каза сериозно агент Децицумиров и насочи пистолета си към човека в робата.

-И двете! - добави бай Пешко.

Фигурата на края на коридора тръгна да бяга и двамата след нея.

***

Салфетка се спъна и също така събори Милчо. От тавана над тях паднаха две упойки, които ги упоиха и заспаха (Милчо и Салфетка заспаха, а не упойките). Бабата отиде до тях.

-НЯМА ДА ВИ СЕ ХВАНА, ЧЕ СТЕ МЪРТВИ!!!! - изкрещя тя и се наведе към тях, но от тавана една упойка упои и нея и тя заспа също.

***

Двамата бяха на няколко метра от човека с робата. Бай Пешко скочи напред и го хвана за врата.

-Падна ли ми... - каза той, но получи упойка във врата. Децицумиров насочи пистолета си към мистериозният човек, но той повдигна тялото на бай Пешко и го използва като щит. Започна да се приближава към агента, докато държеше щита си. Агент Децицумиров се отдалечаваше назад, но без да поглежда назад. Изведнъж агентът се спъна и човекът в робата му се нахвърли и му би упойка и на него във врата и заспа.