Когато те ми казаха..
Л:Отърва се на косъм спасихме я!
Аз така се зарадвах сърцето ми щеше да изскочи от тревога беше ме страх да не я изгубя но ето че я спасиха.
Аз:благодаря ви много не знам как да ви се отблагодаря.
Л:Няма проблем това ни е работата, да спасяваме ...
хората
Аз:А може ли да я видя?
Л:Не ако искате се приберете днес ще е под наблюдение и няма да пускаме никой при нея понеже още има опасност за живота и
Аз:Ще отида набързо до вкъщи да си взема дрехи и веднага ще се върна моля ви пазете я!
Л:Добре господине
Излязох от болницата и се качих в колата запалих я и потеглих към къщи.След няма и 15 минути вече бях стигнал качих се в стаята ми и си взех дрехи след което влязох в стаята на Кейт за да взема дрехи и за нея отворих вратата и всички спомени се върнаха обратно видях отново онази картинка,как Кейт лежи на земята , заради мен защото бях един глупак тя се опита да разбере проблемът ми а аз,аз щях да я изнасиля аз съм идиот огромен идиот но както и да е избих си мислите от главата взех дрехи и излязох слязох долу и отново тръгнах към болницата.Когато стигнах бързо се качих на 3етаж (там беше стаята на Кейт) от там излезе един лекар
Л:вие ли сте от близките на момичето?
Аз:да аз съм станало ли е нещо?
Л:Ам как да ви го кажа..
Аз:Говорете на право по дяволите какво е станало
Л:Тя не издържа и издъхна
Аз:Какво не не е възможно моля ви кажете ми че е лъжа моля ви
Л:за съжаление не е.Моите съболезнования
Лекарят си замина.
Аз не можех да повярвам хвърлих дрехите и зпочнах да чупя всичко около мен крещях блъсках по стената това не можеше да се случи не не истина това е лъжа аз се свлякох на земята и сълзи започнаха да се ронят от очите ми.Един лекар дойде и ми каза Един лекар дойде и ми каза:
Л:Извинете господине какво правите тук
Аз:Какво мога да правя ще умра тя си отиде как можа да стане това как можахте да го позволите
Л:Господине вие не сте ли братът на Кейтлин??
Аз:Да кой друг да съм а тя нея вече я няма
Л:Но господине ние преместихме Кейтлин на 5 етаж тук вече е друга пациентка
Аз:Какво тя е жива благодаря ти господи , а в коя стая е 269
Аз:Охоо 69
Л:Моля какво казахте
Аз:ааа не нищо
Бързо тръгнах нагоре по стълбите така се бях стресирал щях да умра ако тя си беше отишла .
Ето че стигнах почуках на вратата и от вътре се чу един нежен и слаб глас.
Кейтлин:Влез
Аз влязох и тя веднага ми каза:
Кейтлин:Джъстин моля те излез от стаята ми!
Аз:Кейтлин моля те нека да поговорим
Кейтли:Джъстин излез не искам да те виждам
Аз:Кейтлин моля те трябва да ти обясня
Кейтлин:Джъстин изчезни
Аз излязох и тръгнах на вън трябваше ми малко въздух.
МИСЛИТЕ НА КЕЙТЛИН
Не мога да го гледам не искам повече да го виждам не искам да се меси в живота ми той е глупак станах с много труд от леглото и отидох до прозореца загледах са навън имаше толкова много хора които се радваха на живота а аз аз до края на живота си ще го виждам изведнъж нещо ми стана усещах как губя равновесие и тръгнах да падам докато изведнъж
