Самоубийство-не е решение

449 28 1
                                    

Тъкмо когато той щеше да вкара Джери в Том той стана от мен облече се и излезе от стаята не след дълго се чу как се затваря външната врата а след това се чу и търкането на гуми от кола аз отидох веднага в стаята си и се заключих облякох си пижамата и легнах на леглото като се свих на кълбо и се разплаках отново защо ли го правеше какво съм му направила едва не ме изнасили отново ме нарани той, той... е един огромен егоистичен глупак мразя го как съм могла да имам чувства към него докато съм размишлявала съм заспала.

В МИСЛИТЕ НА ДЖЪСТИН

Излязох от къщата и тръгнах с бясна скорост нанякъде и аз не знаех на къде както карах изведнъж се сетих че като малък когато правех бели или греших в нещо ходех на една полянка край едно езеро за да размишлявам и за да се успокоя веднага обърнах колата и тръгнах на там след около 5 минути спрях колата измежду дърветата слязох и тръгнах пеш към полянката не след дълго стигнах седнах на тревата и започнах да хвърлям камъчета във водата размишлявайки върху това което направих.

Как можах да причиня това на Кейтлин тя е толкова невинна а аз аз съм един егоист един глупак за бога как може да съм такъв глупак щях да я изнасиля без да ми мигне окото и за що ли заради Селена пак заради нея причиних болка на Кейтлин .

ПРИ КЕЙТЛИН

Не мога да живея с такова чудовище като Джъстин той щеше да ме изнасили без да му мигне окото не мога така бързо слязох в хола и потърсих аптечката извадих едно шишенце приспивателни и се качих в стаята си заключих вратата и седнах на леглото започнах да гълтам хапчетата едно след друго накрая не издържах и изсипах цялото шишенце в устата си помня само как всичко пред очите ми започна да се замъглява и не след дълго всичко стана черно.

ПРИ ДЖЪСТИН

Не мога да стоя тук като знам какво причиних на Кейт за това тръгнах към колата влязох в колата и тръгнах с бясна скорост към Кейт трябваше да и се извиня за това което и причиних когато стигнах къщата веднага слязох от колата и се качих горе почуках на вратата

Аз:Кейт моля те отвори

не се чу нищо

Аз:Кейтлин знам какъв глупак съм моля те отвори вратата трябва да поговоря с теб

пак нищо не се чу започнах да блъскам силно по вратата

Аз:Кейт там ли си отговори моля те

не се чуваше и гък

Аз:Кейтлин отвори или ще разбия вратата

не издържах и разбих вратата като влязох какво да видя Като влязох какво да видя Кейтлин лежеше на земята а около нея малки хапчета бързо изтичах до нея

Аз:Кейт чуваш ли ме Кейт моля те отвори очи Кейт моля те недей да ме напускаш

Грабнах я на ръце и побягнах навън вкарах я на задната седалка на колата и потеглих с бясна скорост към най близката болница.

Ето че стигнахме бързо взех отново Кетлин на ръце и побягнах на вътре веднага дойдоха лекари и започнаха да ме разпитват

Л:какво се е случило с момичето

Аз;не знам намерих я на земята а около нея имаше някакви хапчета

Л:какви хапчета

Аз:откъде да знам май бяха приспивателни

Л:как няма да погледнете какви хапчета е взела

АЗ:ПО ДЯВОЛИТЕ ТЯ МОЖЕ ДА ИЗДЪХНЕ ВСЕКИ МОМЕНТ В РЪЦЕТЕ МИ А ВИЕ МЕ РАЗПИТВАТЕ

лекарите бързо я взеха и тръгнаха към операционната затичах се след тях те влязоха и затвориха вратата аз се свлякох по стената и се свих всичко става заради мен защо защо по дяволите аз съм едно животно едно нищожество ако не бях направил тази глупост сутринта сега тя нямаше да е тук

Изведнъж излезе един от лекарите .

Аз:Докторе какво става моля ви кажете ми нещо.

Л:не се знае нищо има опасност за живота и погълнала е много голямо количество приспивателни таблетки правим всичко по силите си!

Той отново влезе в операционната,а аз отново се свлякох на пода.

Ако не бях направил тази глупост сега нямаше лекари да се борят за живота и сега можеше да е измислила нещо с което да ме разведри вместо да се е опитала да сложи край на живота си.Стоях и гледах към часовника имах чувството че времето е спряло изведнъж по коридора започнаха да тичат лекари и медицински сестри и влизаха в операционната чуваха се гласове "губим я" ... "бързо побързайте".... "ще я изтървем"! Сърцето ми щеше да изскочи изведнъж всичко отихна не се чуваха никакви гласове всички доктори излязоха от операционната аз веднага станах те ми когато те ми казаха че.

This Is My DestinyDonde viven las historias. Descúbrelo ahora