охоо..ще има да взема

552 37 1
                                    

изведнъж някой почука на вратата

Аз:влез

Джъстин:искаш ли довечера да излезем на вечеря

Аз:ти си можел да чукаш?!?! и се засмях

Джъстин:Офф защо изобщо си направих труда да се опитам да бъда мил с теб като ти пак почваш да се заяждаш...

Излезе от стаята а аз тръгнах след него

Аз:Джъстин почакай

Джъстин:защо да те чакам за да се заядеш за още нещо ли?

Аз:нее ще изляза на вечеря с теб

Джъстин:добре в 20:00 да си готова аз сега ще изляза

Аз:добре

Той излезе аз се качих в стаята си беше рано 13:00 легнах да си почина малко но съм заспала събудих се погледнах към часовника беше 18:00 влязох в банята изкъпах се след това облякох  не се гримирам но се пак ще излизам с Джъстин Бийбър ще ни снимат много не трябва да го излагам

Направих си косата  само че целите бяха розови като роклята вече беше 20:00 а Джъстин все още гп нямаше реших да го почакам още малко но ето че стана 21:30 а него никакъв го нямаше аз се натъжих защото бях решила че той вече свиква с мен а той ми върза тенекия глупак.

Качих се в стаята си заключих се взех си лаптопа влязох в twitter проверих си последователите пуснах едно статусче което гласеше "ALL BOYS ARE THE SAME" след това влязох в facebook имах съобщение от приятелката ми от дома отговорих и и след това изключих лаптопа и легнах заспала съм на сутринта се събудих слязох в кухнята Джъстин беше направил палачинки бях сърдита и не му говорех

Джъстин:добро утро

аз не му отговорих

Джъсин:виж съжелявам за снощи изникна нещо вяажно искаш ли да закусим направих ги за теб *като ми подаде чинията с палачинките и ми си усмихна мазно *

аз само се обърнах на другата страна и отидох до хладилника взех си една ябълка и се качих в стаята си когато се сетих че Когато се сетих че имам среща с Найъл в 12:00 а сега беше 11:00 аз бързо облякох ето беше станало 11:30 аз тръгнах понеже докато стигна до там вече щеше да е станало 12:00 докато слизах по стълбите чух един уникален глас това беше Джъстин за първи път го чувам да пее се пак в дома не слушаме радио нито пък гледахме телевизия той има ангелски глас уникален е аз застанах пред вратата на студиото (то не е голямо студио ми е такова мъничко което се намира в къщата) и се заслушах имаше удивителен глас но както и да е тръгнах защото щях да закъснея.Когато стигнах Найъл ме чакаше с една червена роза беше толкова сладък беше облечен даже яко. 

This Is My DestinyDonde viven las historias. Descúbrelo ahora