Ти си усмивката на моето сърце

Глава 4

По химия госпожата реши да ни сложи един до друг с Тео. Направо лошо ни стана и на двамата през цялото време се гледахме злобно не си пробелихме и думичка и най-накрая свършихме училище и се прибрах.
Наядох се и отидох да потичам малко в парка. Докато тичах в парка срещнах Скот и Стайлс.
-Хей! Какво правите?
-Разхождаме се. Ти като гледам си решила да потренираш днес?-попита Скот.
-Да, от 5 дни сигурно не бях тичала и не си правех упражненията, но пак почвам. Бях се отпуснала. Къде са Кира и Лидия?
-Ами оправят се и след малко излизат. Ще ти звъннат.-отговори ми Стайлс.
-Е, добре. Значи ще отида в нас да се изкъпя, за да съм готова. Чао.
-Добре. Чао.-обърнах се и се сблъсках и то с кого? Разбира се, че с надувкото и разля върху мен фреша си като се сблъскахме.
-Браво! Чудесно!-започнах да ръкопляскам.-Ти си просиш още един скандал. Много добре видя, че съм тук и ти въпреки това реши да се сбуташ в мен.
-Аз? Не, не, не! Ти се сбута в мен, защото рязко се обърна и тръгна.
-А сега аз съм виновна? Ти разля и тъпия си фреш върху мен на всичко отгоре!
-Да, за което не съжалявам.-засмя се.-Е вече сме квит! Ти ми направи мръсно, аз ти го върнах. -подаде ми ръка. Тоя човек се подиграва с мен просто!
-Майната ти!-подминах го и изтичах до нас. А Стайлс и Скот започнаха да се смеят и да се ебават с нас, естествено.
След като влязох вкъщи си хвърлих дрехите за пране и влязох под душа. Като се оправих, Лидия ми звънна и тръгнах към тях.