Ти си усмивката на моето сърце

Глава 5

Отидох при Кира и Лидия и им разказах какво стана в парка и те започнаха да ми се смеят.
-Малия нещо много се нервираш на това момче?-пита Лидия.
-Нервирам се, да! Как може да е такъв лайнар!
-Много се напрягаш за него. Има всякакви такива. Защо му обръщаш толкова внимание?
-Не му обръщам.-казах го сопнато.
-Какво правите без нас?-обърнах се и видях Стайлс, Скот и ъх Тео.
-Чакахме ви.-каза Кира и целуна Скот.
-Разбрахте ли за скандала в парка днес?
-Да.-отново всички започнаха да се смеят, даже и Тео.
-Нахалник, даже се и смее.
-Еми да, смешно ми е. Само с теб се спречквам.
-Аз също и ми писна.
-Стига де, гълъбчета. Не се карайте толкова. Все пак ще сте от една компания и ако всеки ден се карате по няколко пъти ще ни надувате главите.-каза Скот.
-От една компания ще сме а?
-Да.
-Супер, само това ми липсваше.
-И на мен не ми харесва особено, но търпя отворке.
-Щом не ти харесва какво правиш тук? Не си длъжен да ме търпиш и не ме наричай така повече.
-Винаги ли е такава?
-Да.-отговориха всички в един глас.
-Каква съм? Такава, каквато не си срещал досега ли? Тази, която не те харесва, няма да ти мълчи, когато не си прав или я дразни нещо в теб, няма да ти прави комплименти, няма да ти се натиска и да прави секс с теб, защото имаш пари, хубава кола и тн. Да, такава съм! Не съм глупачка като другите, които си срещал. Знам, че теб много те дразни, когато някое момиче не те харесва. Личи си как се нервираш, но свиквай, че не може всяко едно момиче да те хареса и веднага да си кажеш "Айде и тази е моя, защото хлътна по мен". Сигурна съм, че едва ли ще се заслушаш в думите ми и няма да се погледнеш отстрани, но исках отново да ти разясня защо толкова много ме дразниш.-той тогава просто замълча.-Аз се прибирам. До утре.
-Чакай де, Малия. Остани!-извика след мен Кира.
-Не, не ми се седи повече навън. Ще се видим утре.