Mi vida sin ella

Part 2 "The Letter"

Аз:-Казах ли нещо??? Какво стина???- Валентина излезе от болничната стая.

Вал:-Мъртва е, няма какво да се направи. Всичко опитаха....

Аз:-Естествено, та това го знам! Нали още в къщата нямаше пулс!

Вал:-Да, но се опитаха да ѝ го възвърнат, но без успех.- блъснах силно в стената.- Руджеро, недей! Не си заслужава!

Аз:-Всичко си заслужава за нея! Дори и смъртта! Разбра ли???- докато се усети вече ѝ крещях и усетих как се разстрои.- Извинявай, не исках!

Тя седна на столовете.

Вал:-Да не мислиш, ми на мен ми и лесно, а?! Та тя ми беше сестра....- видях как за започна да плаче и я прегърнах.

Полицаят:- Родителите на Карол Зенере???

Вал:- Тя няма такива....

Полицаят:- Моля???

Вал:-Те са на другия край на света и нито веднъж в близките пет години не са се обаждали... Сега разбра ли ме????- явно яростта ми бе засегнала и нея....

Полицаят:-Знам, че ви е мъчно, но още днес ще запомним да разследваме всичко около смъртта ѝ.

Аз:- Значи обещавате, че ще намерите убиецът??

Полицаят:- Заклевам се!- до него си появи друг униформен мъж.

Мъжа:-Ще тръгваме ли???

Полицаят:- Разбира се, това е Дейвид Карузо. - здравидахме се с него- Криминалистът, разследващ убийството на госпожица Севиля!

Госпожица Севиля... Сърцето ми се пречупи за стотен път.... Отвън стоях и се държах, но отвътре плачех, удрях, блъсках, псувах, мечтаех госпожица Зенере да е госпожа Паскуарели..... Но вече това е невъзможно и ще трябва да се примирявам с болката в сърцето....

Полицаят:- Готови ли сте да тръгваме????- ние ги последвахме и се качихме в полицейската кола.

,, Руджеро, ти си виновен! Ти и никой друг! Ако я беше пазил, ако не я беше наранил... Ако просто не бе излязъл онази вечер.... Ако просто беше с нея...."

Пътувахме в колата и тези думи не спираха да се повтарят в ума ми.
Сърцето ме болеше от болка.... Думите ме караха да се пречупва все повече и повече... Нямах сили да чуя как ума ми отново произнася ,,Ти си виновникът"

##От името на Валентина##
Пътувахме, а Руджеро беше изключително странен... Да, пред няколко часа разбра, че любовта на живота му умря, но той просто гледаше в една точка и отвреме на време просто мяташе главата си, сякаш отричаше нещо.....