Mi vida sin ella

Part 4 " Letter Number 2, Part One"

(Слушайте песента докато четете♡)

Ние вече бяхме в залата.... Тялото на гаджето ми стоеше върху една маса, покрито с зелен плат. Аз се натъжих.... Болката, която изпитвам става все по- честа и боли все повече.....

Дейвид:- Това е Паскуале. Той правеше аутопсията над тялото на госпожица Зенере.

Лино:- Може да ми казвате и Лино!- той подаде ръката си към мен....

Аз:-Не си ли твърде млад за тази работа????- той нямаше и трийсет.

Лино:- Да, но учих доста...- какъв наперен е този тип...

Вал:-Какво открихте????- премахна напрежението  между мен и онзи идиот.

Всички тук са такива....

Лино:- Било e убийство!- отидохме до тялото на гаджето ми.

Аз леко докоснах ръката ѝ, но нищо....  В това момент с цялото си сърце бих искал тя да стисни моята.... Но не, не стана така.

Лино:- Колкото и да ми е трудно да го кажа....

Дейвид:- Била е застреляна!

Аз:-Не е възможно!- повтарях си същото и на ум.

Лино:- Съвсем възможно е... Има входна рана, но няма изходна. Ето защо не сте предприели тази възможност още в началото....

Дейвид:- Господин Паскуарели, приятелката ви да е имала врагове???- за какви врагове ми говори той....

Та тя беше ангел, дори за мен винаги ще е....

Аз:-Разбира се, че не! Как може да си го помислите!- Вал ме прекъсна, явно усети колко ми се е струпало от този ден.

Вал:- Тя беше много мила, добра... Никога не е наранявала никой! Винаги беше добра с всички!

Дейвид:- А вие, Паскуарели??? Има те ли неприятели....- погледна ме право в очите.

Аз:- Не, нямам!

Дейвид:- Добре тогава..... Лино, продължи!

Лино:-  Няма никакви счупвания, нито други наранявания, но има малко синини по ръцете и краката, който са твърде нищожни за побой. - посочи ни ги.

Бяха червено- кафяви...

Лино:- Открих още нищо, но...- замълча и насочи погледа си към мен.- Не знам как да го споделя пред вас!

Вал:- Рудже, моля те! Изчакай ме вън!- аз излязох....

Толкова си ядосах! За какво толкова става дума, че аз....АЗ да не мога да го чуя!!!!