Влюбена във футболния капитан

1.

Не са много нощите в които не мога да заспя, мислейки за какво ли не .Утрешния ден щеше да бъде последният ми първи учебен ден. Догодина по това време вероятно щях да съм в мечтания колеж, разделяща се със малкото ми семейство, състоящо се единствено от моята скъпа майка. Може би ако живота ми беше поел по различен път, сега щях да се притеснявам и за раздялата с баща ми, но той е изоставил мама в мига в който е разбрал, че след няколко месеца на този свят ще се появи едно невинно същество. Мисълта,че си е тръгнал, оставяйки едно деветнайсет годишно момиче, чиито мечти за живот били разбити, само и бременно, говореше сама по себе си какъв човек беше точно. С годините започвах да го презирам все повече и повече. Не се нуждаех от бащина фигура, жената която ме дари с живот ми даваше всичко от което се нуждаех. Тя беше примерът за подражание, за който всеки би си мечтал. Беше завършила колеж и университет, а след това се бе превърнала в един от най – добрите психотерапевти в града, въпреки хленчещото бебе в ръцете й.

Утрешния ден, въпреки че беше специален, едва ли щеше да протече по - различно от всеки един друг нормален ден. както винаги, Ашлин щеше да се появи на алеята в розовата си кола, която техните й бяха подарили за шестнайстия рожден ден преди близо две години, с русата си коса вееща се зад гърба й. Отново щяхме да се насочим към къщата на Меги, отбивайки се в старбъкс на път за там и вземайки същите неща, както всяка друга сутрин.

Нарочно щяхме да се забавим пред домът й, изчаквайки близнакът й, с който тя изрично отказваше да пътува сутрин, да тръгне, за  да може да се полюбувам малко. Бях влюбена в него, почти от толкова време ,от  колкото бях приятелка с Аш и Мег. Разбира се, първоначално беше невинно детско харесване, което се налагаше да крия , притеснявайки се,че това ще развали приятелството ми с Меги, но после разбрах че тя е знаела от самото начало. Те са най - добрите ми приятелки. Моите лоши влияния, както обича да ги нарича мама. Благодарение на тях, почти всяка седмица ходехме на парти, въпреки че в повечето случаи те се скриваха някъде, с някое непознато колежанско момче, което току що бяха срещнали, а аз седях там сама, трезво чакаща ги, за да ги прибера и да се уверя че никой няма да ги изнасили по пътя на обратно.

Общо взето бях едно обикновено момиче, което обичаше да чете и да се забавлява с приятелките си. Момиче, което обичаше да тича в парка рано сутрин и да се наслаждава на живота такъв какъвто е. Момиче което беше влюбено в едно чернокосо, синеоко момче, което някак си се беше оказало близнакът на най - добрата й приятелка и едно от най - популярните момчета в гимназията.

С настъпването на утрешния ден, започваше да се пише една нова глава от живота й, която можеше тотално да обърне сюжета на историята. Но аз не се страхувах от бъдещето, напротив, дори жадувах да надзърна и да видя какво щеше да се случи, неспособна да променя нищо, защото ако нещо беше писано да се случи, то щеше да стане така или иначе.