Влюбена във футболния капитан

5.

По някое време през нощта, се събудих от къркорещия ми корем, явно пуканките и колата не бяха успели да залъжат глада ми за дълго.

Нямаше нужда да събуждам приятелките си, толкова време бях прекарала в тази къща, че вече я смятах за втори дом. Огънах се и станах от дивана, като се наметнах с халата на Меги, защото със сигурност щеше да ми бъде студено, само по лятната пижамка, която бях оставила у тях за честите пъти в които спях там.

Погледнах набързо часовника окачен на стената, показваше точно два часът.

Не знаех какво точно ми се ядеше, нито какво имаше в хладилника на Меги, но все нещо щях да открия. Когато слязох по стълбите обаче, лампата беше светната и на масата седеше момчето на мечтите ми.

-Хей ! - казах леко аз, за да не го стресна с появяването си по средата на нощта.

- Джесика? - попита той, вероятно объркан толкова, колкото и мен. - Защо не спиш ?

За момент се замислих дали беше удачно да кажа пред момчето, което харесвам, че съм огладняла и съм слязла за да претършувам хладилника и да намеря нещо качествено за ядене.

- О, ами бях жадна! - казах аз , ъх, идиотка , сега ще седиш гладна до сутринта. Извадих една стъклена чаша от дървения шкаф и я напълних с вода. Изобщо не бях жадна, но трябваше да се помъча да изглеждам поне малко, като човек който спешно се нуждаеше от вода.

- Ами ти, Защо не спиш?

- Не бях вечерял и не успях да заспя. - каза той и посочи чинията пред себе в която имаше бургер, а пържени картофи бяха разпръснати по цялата й повърхност - Искаш ли ? Взех един и за Ем , но едва ли ще възрази ако ти го вземеш. На плота е.

- Да не би да си отишъл чак до Макдоналдс, за един бургер, посред нощ? - попитах невярващо аз. Никога не бих тръгнала толкова късно, където и да е било , дори да е с колата ми.

- Да - засмя се той - И бих го направил отново, но се опасявам че утре няма да мога да се събудя!

- Не че някой някой ще ти каже нещо де, учителите те обожават! - казах аз , докато отварях пакета с вкусната храна. Не знам защо бях толкова спокойна да говоря с него, обикновено се панирах дори само когато ме погледнеше.

- Щом казваш ! - каза той и отхапа едно картофче - Е, чух че си влязла в отбора ни по лека атлетика, поздравления!

- Мерси - казах аз - Не знаех, че футболистите се интересуват от лека атлетика.

- Технически не се, но треньорката се похвалила пред учителите, че някакво момиче  подобрило училищния рекорд и на днешната тренировка ,тренера не спря да ни мрънка, че щом момиче може да го направи ,то и ние трябва. - каза, видимо раздразнен той

- Е не е грешал... - казах аз на шега и се радвам че той усети това и се засмя

- Само гледай да не минеш още някой рекорд, защото тогава ще ме изместиш от светлината на прожекторите, а аз не бих ти го простил - каза той и хвърли едно картофче по мен

- АХ, съжалявам да ти го кажа, но аз така или иначе съм любимка на учителите - засмях се аз и тъмно щях да изпратя картофчето обратно по него, когато входната врата се отвори и родителите му влязоха. Не им отне много време да ни забележат и да дойдат при нас

- Здравей Джеси, радвам се да те видя! - каза Миранда, майката на Меги и ме прегърна. Беше облечена с елегантна червена рокля, която добре подчертаваше фигурата й - И Ашли ли е тук?

- Да, но с Меги спят горе ! Е предполагам че и аз трябва да се качвам вече! - казах и се усмихнах - Лека нощ!

- Лека! - каза Кам и отвърна на усмивката ми

Отново се качих в спалнята на Меги и безшумно се вмъкнах под завивките си. Наистина ли току що се беше закачала с Камерън, така както правеше винаги с Аш и Меги или това просто беше един твърде реалистичен сън. Наложи се да се ощипя леко, за да се уверя че не сънувам и не след дълго бях потънала в страната на сънищата. Вероятно ще трябваше да разкаже за това на приятелките си на сутринта, но някак си искаше да запази този момент специално за себе си. Не знаеше дали това как Кам и беше обърнал внимание и си бе говорил с нея и се бяха смяли заедно, означаваше нещо, но дори нищо да не се случеше след това, тя щеше да запази тази нощ в съзнанието си за дълго време.