Влюбена във футболния капитан

37.

Всъщност не беше толкова трудно да намеря стаята за която Баш говореше.

Единственото което трябваше да направя е да вървя направо и да не се блъскам в стените 😅.
Вратата беше широко отворена което доста улесни всичко, защото ясно можех да видя Себастиян лежащ на кожения диван, правещ нещо на телефона си. Явно не беше забелязал че влизам, защото изненадата се изписа на лицето му когато ме видя.

-Ти дойде! - каза той и седна за да освободи място за мен.
Напрегнах цялото си тяло, съзнание и какво и да може друго да се напрегне, за да се усмихна, неуспешно...
Вероятно по- скоро бих убедила някого че съм президентът на Америка от колкото ,че съм добре и не мечтая да сложа край на всичко това. Дано поне да не съм изглеждала като идиот.

Седнах на свободното място и се загледах в огъня, горящ в камината. Беше някак успокояващо. Сякаш в огъня имаше малки танцуващи човечета, които подскачаха напред назад и изпълняваха някакъв странен ритуал.В стаята беше тихо и единствено звукът от пукането на горящите дървета, изпълняваше помещението.

-Готова ли си да говорим,- каза леко Баш- за всичко което се случи?

-Не - прошепнах, без да отделям поглед от камината

-Добре.-отговори той и отново замлъкна, сякаш не знаеше какво да каже, не го виня и аз не бих знаела.

-Може ли- след няколко минути се обадих, но тъй като от доста време не бях говорила с нормален глас, думите просто се заглушиха. Прочистих гърлото си и продължих с това което имах да казвам - Може ли, да не казваш на никой, че съм тук? Предпочитам да не се знае къде съм, поне за сега.

-О,ами, добре. Не се тревожи няма да кажа на никого, обещавам- каза той

-Няма ли да си навлечеш неприятности, когато вашите се приберат и ме заварят тук, облечена в твоите дрехи?

- Не се тревожи за това, нашите едва ли някога ще се завърнат тук - отговори той

- Какво имаш предвид? -Попитах несъзнателно и го погледнах ,но след като видях желанието му да отговори, веднага съжалих.

-Майка ми.... тя почина когато бях дете, а баща ми се отказа от мен преди няколко години- каза той

-И от мен- прошепнах

-Какво?- попита той явно не успял да чуе